Ех, да можех поне да си вържа клавиатурата на лаптопа към домашния компютър... Не че не мога да напиша поста там и после да го прехвърля с flash-чето... Ама засега ще пробвам да се справя с наличната техника. :) Че аз мойто Compy днес въобще не съм го пускала за сефте и си викам "Ами да си почине детето 1 ден. " :))) Грижовна мама на бебе компютърче. :* (това за Compy)
Иначе здравейте, сладури! Аз от много време не съм писала. Последно само дето разказчетата постнах, ама то не се брои много. Много неща се случиха от последния ми пост насам. С Puneet си оставаме/ставаме приятели, да дам отговор на въпроса, който вероятно си задавате след последното ми излияние. Изпитите минаха. Имахме половин часов разговор със Salah на тема арабски свят и необходими реформи, които той възнамерява да задвижи. Както можете да предположите, бях изключително очарована от думите му. Страшен е! Определено едно от моите любимчета в Америка. :) И като заговорих за моите любимчета в Америка, има много хора и неща в тази страна, които относително ще ми липсват, ако не и много, това лято. Тъкмо взех да й се кефя, и айде в България, ама то обикновено така става. :) Та да се върна на моите американски приключения, че според хронологията на това писание още не съм пристигнала. Голям зор беше втората изпитната седмица, както си и очаквах. Добре че Claire Satlof ми спаси живота, като ми даде отсрочка за есето (extension за ученолюбивите) до петък. Аз уж щях да й изпращам третото есе и поправената версия на първото дотогава, ама нещо не потръгна. Ами то така, като бях писала цял ден в петък, когато половината народ си беше вече заминал за ваканцията. Направо щях да умра. Ама успях! Написах есето до 1 през нощта, Sarisha го провери, Sagar ми беше помогнал да изляза от една затруднена ситуация (успя да ми зададе правилния въпрос), получих раздялна прегръдка и снимка със Salah, взех малко ананас на Karuna и всичко беше наред. Submit-нах есето само с няколко часа закъснение, направих някоя и друга снимка в общата стая, прегърнах Pete (по-скоро той ме прегърна, ама то така е по американски) с пожелания за "great summer" и беше време да събирам кашоните, които щяха да отиват към storage room-а. Punnet не можа да дойде да гледаме Proof, защото беше много зает. Не че аз не бях, но много исках да го видя, преди да си тръгна, а не вярвах да има друг начин. :( Звъннах вкъщи. Голям майтап, само се караме какво да взимам, какво да оставям. Абе страшни сме. Сега да върна малко назад. Това беше втората ми вечер безсъние за седмицата. Първата беше преди изпита по Шекспир. Голям преговор падна. Subplots in Shakespeare's plays се оказа доста труден въпрос, макар че със Sheriza се бяхме справили доста добре в study group-а предния ден, ама трябваше да съм сигурна, пък и малко промених правилата, защото открих едно малко по-подробно определение в Wikipedia. Абе имаше си още работа. Не се чудете: пратих определението на Sheriza. Ние работихме като отбор. :) И тъй. Изпитът ми беше в 9; аз в 7:20 някъде свърших с ученето. Мина страхотно. Резултатите излязоха същия ден. А по Shakespeare!!! Споменах ли, че имам А и по critical writing (есетата)? А- по Fiction Writing, което в първия момент не се усетих колко е добро! :))) Малко по Acting не е чак толкова добре: B+. Ама не е лошо. :) Той беше казал, че ако се стараем максимално, ама нямаме талант, можем да изкараме най-много B+, пък аз не съм се старала максимално, така че everything is fine. :)) Той каза, че съм била малко прекалено недостъпна на представлението. Тъй и не можахме да се разберем за тази Catherine. :D А каквито глупости наприказвах на Puneet, след срещащта с Jim, на която той ни каза как сме се представили... Горкото усмихнато сладурче! :D Та тогава се бяхме уговорили да гледаме филма, ако можем, ама не можахме... Жалко. Та след втората ми безсънна нощ в интервал от 3 дни, тръгнахме да товарим кашоните и да ги нареждаме в storage room-a. По онова време умирах от глад, ама какво да се прави, като няма време да ядеш. :D Успяхме да поберем всичко, колкото и да не беше за вярване (аз, Sarishа, Karuna, Ana, Sagar). Добре, че куфарите ме чакаха събрани в общежитието. Отидохме на обяд. Thai кухня. Ядох Fried Rice. Препоръчвам го. Хич не беше лош. И тръгвам да си ходя. Дана беше поръчала вече shuttle bus за летището и общо взето много бързах. Пък и бях тъжна, защото току що се бях разделила с всички, които зарязах на обяда, да имам време да мина и през CVS, че трябваше да купя някои неща за вкъщи. И кого виждам... след Дани... Ами да, самия него! Човекът, когото исках да видя. Е, много се олях. И вече я разказах тая история прекалено много пъти, така че ще взема да ви я спестя. Ама докато пътувах към летището му писах на Puneet SMS-че да се извиня, че съм леко неадекватна заради липсата на сън и прекалено многото емоции и смесени чувства.
В CVS пък най-после се запознах с Елена. Добре че си говореше на български по телефона, та се усетих. Беше готина изненадваща среща. После shuttle bus-а трябваше да ме почака малко, ама съмнявали ли сте се, че така ще стане? И аз си знаех. :D
Преди полета се засякохме с Rohit. Не че се познавахме преди това, ама той беше помогнал с кашоните, та се бяхме запомнили. Ударихме го малко на лаф. Ние с Дани искахме да седим заедно, ама дъртака до нея се оказа пречка. Моят съсед нямаше нищо напротив да се сменят, ама ония гадняр до нея заспал и тя не могла да го прескочи. Моят съсед обаче се оказа сладур. Grad student от университета, учел инженерство първа година. Та се заприказвахме с него няколко часа. После малко спахме. Даже ми отстъпи мястото си до прозореца, защото бях споменала, че спя само на места да прозорци в самолетите. :D Сега ще си keep-ваме in touch. :) Та супер малко спах в самолетите като цяло. Малка пауза в Paris. Да не говорим, че благодарих с "thank you" на съседа си българин в самолета към България. :D
Пак ни отне малко време да се намерим на летището и после вкъщи се видях с народа и се запознах с Чико. Пухчо сладък! Вие нали знаете за племенника ми, когото не бях виждала: зайчето на Мим. :) Ама живо! :))
Открих, че по някаква странна недоспала логика съм решила, че трябва да си взема американските закачалки за дрехи. Опасна съм просто. Не можах да отида на работа, когато бях казала, че ще съм там и май в момента само на Dr. Romano и Dan ми остава да пиша. Развивам луда активност във Facebook. Само драскам по стените на хората. :D Aма те всички... Кой ти е очаквал, че back home е леко скучно. Ами то така, като народът го няма! Искам си приятелчетата!!! Какво друго пропускам? Puneet, ми отговори на ония SMS, че всичко е наред. :) С него си разменихме и Assessment Essays. Много весело. Асен още не знае какви разкази съм писала, базирани върху неговия образ. Това не знам как да му го съобщя с необходимата деликатност. Може пък и да не му кажа. :P Нели е голям сладур, да я похваля публично. Нели, много си те обичам! Довърших Angels in America, ама още не съм гледала филма, защото мама си го беше свалила на италиански! :D Е, тоя език вече не го знам. :D И като споменах Италия:
ВАЖНО СЪОБЩЕНИЕ: СЪБИРАМ ГРУПА ДА ХОДИМ ВЪВ ВАТИКАНА С ЧАРТЪРЕН ПОЛЕТ И ДА СЕ ВЪРНЕМ, КОГАТО УСПЕЕМ ДА СИ НАМЕРИМ ДРУГ ЕВТИН ТРАНСПОРТ. АЙДЕ ХОРА, ЩЕ БЪДЕ ТОЛКОВА ВЕСЕЛО!!!
Та, да се върна на моите простотии... Споменах ли, че Angels in America е една от най-страхотните пиеси, най-страхотната, ако не броим Shakespeare, с чиито пиеси просто не мога да я сравня: прекалено са различни? А сега научих и че сценарият за филма също е написан от Tony Kushner. Аз затова толкова се навих да го гледам. Нямам търпение. Непременно ще пиша как е бил. :)
Иначе ми е малко скучно, макар че още не съм си подредила нещата съвсем, не съм свършила с почистването, още не съм готвила и имам какво да чета, ама явно съм в социален период. Абе искам да ви видя хора!!! И затова така ми е малко тъпо. Нали всички знаят, че BG GSM-чето ми е 0886153632. Звънкайте да излизаме при първа възможност. :)
Много съм разочарована и от историята с Малките. Тяхното поколение са страшни лъжци и лицемери. И не, не говоря само за He-Who-Must-Not-Be-Named, както сестра ми го нарича. :) (Някой да знае къде мога да си поръчам Harry Potter 7? Искам си я на първия ден след излизането! :)) Та исках да кажа, че вече не вярвам съвсем на Малките. Те постоянно плетат някакви интриги зад нечий гръб. Ами не ми харесва! Искам си пък моя живот, в който никой не виждаше смисъл да ме лъже! И американчетата не ме лъжат! Само че да поясня за Малките, че да не се обърка нещо. Аз си вярвам на Димитър. Никола малко ме ядосва понякога, но е добро дете и също знам, че мога да му имам доверие. Стефан също не мисля, че би излъгал някого умишлено. (което не значи, че е безопасен) Мими, а ти? Абе не съм доволна и това си е! Това е ново, да не мога да вярвам на хората, макар че беше крайно време да науча, че някои хора просто се кефят да те нараняват. И така...
И се сърдя, като никой не ми чете блога, защото нямал време. :( Ами аз как имам време да го пиша?!
Иии, как само смених тона накрая! Ами няма пък да свършвам с такива нотки. Я, нещо по-весело! Гледам, че снимките на Johnny намаляват. Трябва да кача някоя нова. Освежава блога. :)) Утре излизам с Малките и после с Викито! Yay! Най-после някой голям, с когото не сме се виждали от векове. Нещо имам още известни проблеми с часовата разлика, ама се оправям. Първите дни се разхождах напред-назад като сомнамбул. :D Ама сега съм гладна! Абе тая българска храна, защо е толкова готина? И да живее шопската салата!!! :D
Bye, Сладури! Все още ви обичам! Anywhere around the globe!!! :)))
Иначе здравейте, сладури! Аз от много време не съм писала. Последно само дето разказчетата постнах, ама то не се брои много. Много неща се случиха от последния ми пост насам. С Puneet си оставаме/ставаме приятели, да дам отговор на въпроса, който вероятно си задавате след последното ми излияние. Изпитите минаха. Имахме половин часов разговор със Salah на тема арабски свят и необходими реформи, които той възнамерява да задвижи. Както можете да предположите, бях изключително очарована от думите му. Страшен е! Определено едно от моите любимчета в Америка. :) И като заговорих за моите любимчета в Америка, има много хора и неща в тази страна, които относително ще ми липсват, ако не и много, това лято. Тъкмо взех да й се кефя, и айде в България, ама то обикновено така става. :) Та да се върна на моите американски приключения, че според хронологията на това писание още не съм пристигнала. Голям зор беше втората изпитната седмица, както си и очаквах. Добре че Claire Satlof ми спаси живота, като ми даде отсрочка за есето (extension за ученолюбивите) до петък. Аз уж щях да й изпращам третото есе и поправената версия на първото дотогава, ама нещо не потръгна. Ами то така, като бях писала цял ден в петък, когато половината народ си беше вече заминал за ваканцията. Направо щях да умра. Ама успях! Написах есето до 1 през нощта, Sarisha го провери, Sagar ми беше помогнал да изляза от една затруднена ситуация (успя да ми зададе правилния въпрос), получих раздялна прегръдка и снимка със Salah, взех малко ананас на Karuna и всичко беше наред. Submit-нах есето само с няколко часа закъснение, направих някоя и друга снимка в общата стая, прегърнах Pete (по-скоро той ме прегърна, ама то така е по американски) с пожелания за "great summer" и беше време да събирам кашоните, които щяха да отиват към storage room-а. Punnet не можа да дойде да гледаме Proof, защото беше много зает. Не че аз не бях, но много исках да го видя, преди да си тръгна, а не вярвах да има друг начин. :( Звъннах вкъщи. Голям майтап, само се караме какво да взимам, какво да оставям. Абе страшни сме. Сега да върна малко назад. Това беше втората ми вечер безсъние за седмицата. Първата беше преди изпита по Шекспир. Голям преговор падна. Subplots in Shakespeare's plays се оказа доста труден въпрос, макар че със Sheriza се бяхме справили доста добре в study group-а предния ден, ама трябваше да съм сигурна, пък и малко промених правилата, защото открих едно малко по-подробно определение в Wikipedia. Абе имаше си още работа. Не се чудете: пратих определението на Sheriza. Ние работихме като отбор. :) И тъй. Изпитът ми беше в 9; аз в 7:20 някъде свърших с ученето. Мина страхотно. Резултатите излязоха същия ден. А по Shakespeare!!! Споменах ли, че имам А и по critical writing (есетата)? А- по Fiction Writing, което в първия момент не се усетих колко е добро! :))) Малко по Acting не е чак толкова добре: B+. Ама не е лошо. :) Той беше казал, че ако се стараем максимално, ама нямаме талант, можем да изкараме най-много B+, пък аз не съм се старала максимално, така че everything is fine. :)) Той каза, че съм била малко прекалено недостъпна на представлението. Тъй и не можахме да се разберем за тази Catherine. :D А каквито глупости наприказвах на Puneet, след срещащта с Jim, на която той ни каза как сме се представили... Горкото усмихнато сладурче! :D Та тогава се бяхме уговорили да гледаме филма, ако можем, ама не можахме... Жалко. Та след втората ми безсънна нощ в интервал от 3 дни, тръгнахме да товарим кашоните и да ги нареждаме в storage room-a. По онова време умирах от глад, ама какво да се прави, като няма време да ядеш. :D Успяхме да поберем всичко, колкото и да не беше за вярване (аз, Sarishа, Karuna, Ana, Sagar). Добре, че куфарите ме чакаха събрани в общежитието. Отидохме на обяд. Thai кухня. Ядох Fried Rice. Препоръчвам го. Хич не беше лош. И тръгвам да си ходя. Дана беше поръчала вече shuttle bus за летището и общо взето много бързах. Пък и бях тъжна, защото току що се бях разделила с всички, които зарязах на обяда, да имам време да мина и през CVS, че трябваше да купя някои неща за вкъщи. И кого виждам... след Дани... Ами да, самия него! Човекът, когото исках да видя. Е, много се олях. И вече я разказах тая история прекалено много пъти, така че ще взема да ви я спестя. Ама докато пътувах към летището му писах на Puneet SMS-че да се извиня, че съм леко неадекватна заради липсата на сън и прекалено многото емоции и смесени чувства.
В CVS пък най-после се запознах с Елена. Добре че си говореше на български по телефона, та се усетих. Беше готина изненадваща среща. После shuttle bus-а трябваше да ме почака малко, ама съмнявали ли сте се, че така ще стане? И аз си знаех. :D
Преди полета се засякохме с Rohit. Не че се познавахме преди това, ама той беше помогнал с кашоните, та се бяхме запомнили. Ударихме го малко на лаф. Ние с Дани искахме да седим заедно, ама дъртака до нея се оказа пречка. Моят съсед нямаше нищо напротив да се сменят, ама ония гадняр до нея заспал и тя не могла да го прескочи. Моят съсед обаче се оказа сладур. Grad student от университета, учел инженерство първа година. Та се заприказвахме с него няколко часа. После малко спахме. Даже ми отстъпи мястото си до прозореца, защото бях споменала, че спя само на места да прозорци в самолетите. :D Сега ще си keep-ваме in touch. :) Та супер малко спах в самолетите като цяло. Малка пауза в Paris. Да не говорим, че благодарих с "thank you" на съседа си българин в самолета към България. :D
Пак ни отне малко време да се намерим на летището и после вкъщи се видях с народа и се запознах с Чико. Пухчо сладък! Вие нали знаете за племенника ми, когото не бях виждала: зайчето на Мим. :) Ама живо! :))
Открих, че по някаква странна недоспала логика съм решила, че трябва да си взема американските закачалки за дрехи. Опасна съм просто. Не можах да отида на работа, когато бях казала, че ще съм там и май в момента само на Dr. Romano и Dan ми остава да пиша. Развивам луда активност във Facebook. Само драскам по стените на хората. :D Aма те всички... Кой ти е очаквал, че back home е леко скучно. Ами то така, като народът го няма! Искам си приятелчетата!!! Какво друго пропускам? Puneet, ми отговори на ония SMS, че всичко е наред. :) С него си разменихме и Assessment Essays. Много весело. Асен още не знае какви разкази съм писала, базирани върху неговия образ. Това не знам как да му го съобщя с необходимата деликатност. Може пък и да не му кажа. :P Нели е голям сладур, да я похваля публично. Нели, много си те обичам! Довърших Angels in America, ама още не съм гледала филма, защото мама си го беше свалила на италиански! :D Е, тоя език вече не го знам. :D И като споменах Италия:
ВАЖНО СЪОБЩЕНИЕ: СЪБИРАМ ГРУПА ДА ХОДИМ ВЪВ ВАТИКАНА С ЧАРТЪРЕН ПОЛЕТ И ДА СЕ ВЪРНЕМ, КОГАТО УСПЕЕМ ДА СИ НАМЕРИМ ДРУГ ЕВТИН ТРАНСПОРТ. АЙДЕ ХОРА, ЩЕ БЪДЕ ТОЛКОВА ВЕСЕЛО!!!
Та, да се върна на моите простотии... Споменах ли, че Angels in America е една от най-страхотните пиеси, най-страхотната, ако не броим Shakespeare, с чиито пиеси просто не мога да я сравня: прекалено са различни? А сега научих и че сценарият за филма също е написан от Tony Kushner. Аз затова толкова се навих да го гледам. Нямам търпение. Непременно ще пиша как е бил. :)
Иначе ми е малко скучно, макар че още не съм си подредила нещата съвсем, не съм свършила с почистването, още не съм готвила и имам какво да чета, ама явно съм в социален период. Абе искам да ви видя хора!!! И затова така ми е малко тъпо. Нали всички знаят, че BG GSM-чето ми е 0886153632. Звънкайте да излизаме при първа възможност. :)
Много съм разочарована и от историята с Малките. Тяхното поколение са страшни лъжци и лицемери. И не, не говоря само за He-Who-Must-Not-Be-Named, както сестра ми го нарича. :) (Някой да знае къде мога да си поръчам Harry Potter 7? Искам си я на първия ден след излизането! :)) Та исках да кажа, че вече не вярвам съвсем на Малките. Те постоянно плетат някакви интриги зад нечий гръб. Ами не ми харесва! Искам си пък моя живот, в който никой не виждаше смисъл да ме лъже! И американчетата не ме лъжат! Само че да поясня за Малките, че да не се обърка нещо. Аз си вярвам на Димитър. Никола малко ме ядосва понякога, но е добро дете и също знам, че мога да му имам доверие. Стефан също не мисля, че би излъгал някого умишлено. (което не значи, че е безопасен) Мими, а ти? Абе не съм доволна и това си е! Това е ново, да не мога да вярвам на хората, макар че беше крайно време да науча, че някои хора просто се кефят да те нараняват. И така...
И се сърдя, като никой не ми чете блога, защото нямал време. :( Ами аз как имам време да го пиша?!
Иии, как само смених тона накрая! Ами няма пък да свършвам с такива нотки. Я, нещо по-весело! Гледам, че снимките на Johnny намаляват. Трябва да кача някоя нова. Освежава блога. :)) Утре излизам с Малките и после с Викито! Yay! Най-после някой голям, с когото не сме се виждали от векове. Нещо имам още известни проблеми с часовата разлика, ама се оправям. Първите дни се разхождах напред-назад като сомнамбул. :D Ама сега съм гладна! Абе тая българска храна, защо е толкова готина? И да живее шопската салата!!! :D
Bye, Сладури! Все още ви обичам! Anywhere around the globe!!! :)))
See you soon!!! :*
P.S. Не си спомням чия собственост е снимката. Много е хубава! :)
No comments:
Post a Comment