Някога си мечтаех за един свят, откойто исках да бъда част. Америка... Не заради богатството или възможностите, а заради филмите... Онези филми, в които животът е толкава интересен и справедлив и всичко завършва правилно, ако не в този свят то поне в отвъдния (очевидно тук си мисля за Титаник). Това за мен беше американската реалност: свят, в който приятелството е неизбежно, а приятелите са перфектни... Но как можеше всичко това да се окаже истина? Какъв беше шансът да хареасам съквартирантката, която имайте предwид, сама си пожелах? Всички правим грешки. Но някои просто вредят прекалено много, особено на нас самите...
И все пак започвам да осъзнавам нещо. Животът никъде, където не се чувстваш у дома си, не може да бъде филм. Така че филмът за мен сега се развива в България. Пиша за това заради заглавието, което избрах за блог-а си: В преследване на една мечта... Отвъд небето. Просто исках да изясня каква загуба на мечти сме аз и жовотът ми.
И всичко, което искам сега, е просто да се завърна у дома, единственото място, където някой може би се нуждае от мен и ме чака. Само че същевременно успявам да докажа на хората и че съм ги изоставила за нещо толкова незначително и се обзалагам, че ги боли от това. Но понякога мисля твърде много за себе си и забравям да анализирам и чуждата гледна точка.
Може ли да си пожелая нещо? Дали желанията в блог-овете се сбъдват?... Може ли да се върна у дома само за няколко дни, възможно най-скоро? Трябва да видя някого. Трябва да го гушна и да му обeщая, че винаги ще бъда до него по начин, който би бил убедителен сам по себе си. Този малък някой толкова много ми липсва!
Винаги рано или късно започвам да пиша за него. Във всеки freewrite. Не ми излиза от главата...
Дано желанието ми да се сбъдне!
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment