Малък Update

Качих няколко нови снимки с новата спирала Telescopic на L'Oreal (thanks, Мим! за името...): http://new.photos.yahoo.com/stefarbalova/album/576460762392026536
Скоро ще напиша какво става с мен. То нямаше много за разказване миналата седмица. Тъй де, имаше, ама се съмнявам, че купищата ми skating news щяха да са ви толкова интересни. Аз разправих на мама... Е, ще пообобщя малко в следващия пост как е минало Световното. :) Имаше много сладки моменти! Накрая си го гледах с насълзени очи.
26 градуса в момента! :)))) Лято, ама пак ще се захлажда утре.
Сега имам 1 книжка, 2 есета, 1 презентация до четвъртък + 2 пиеси до неделя... Много! :))) Ще бягам да уча!
Целувки на всички! :)))

To be continued...

Време за малко ентусиазъм... :)

Време е за седмичен update! :)
Вече знам къде ще живея догодина. В първият момент не се зарадвах много, защото исках да съм в някой от high-rises (това са 24-етайни блокчета с огромни прозорци; нещо като небостъргачи, ама с по-малко етажи; в тях живеят повечето uppercalss-men). Пък и много разчитах да си имам кухня, за да мога да си готвя, а кухнята върви и с всекидневна... Абе бях разочарована и се чудех дали да не се откажа и да попитам какви възможности имам в International House, където живеят две българки 3-та година и ми бяха казали, че условията там са добри и мога да си наема апартаментче за $ 800 на месец, което можех да си позволя. Ама не се знае дали изобщо има място в International House... И така, разровичках се из интернет за информация за моята къща... И... Ами сега съм много доволна! :):):)
Та това е моделът на стаята ми. Single! Само банята деля със съседа, ама за толкова мисля, че ще се разберем. Още повече, че даже имаме отделни врати към нея. Стаята се оказва доста голяма. 3х6 м. Мисля, че е добре. Прозорците са с пердета, което много ме радва. Ако пердата са много плътни или не ми харесват (цвят, материя и т.н.) ще си ги сменя :). На десетия етаж съм, което също е добре, защото ми се живееше на високо. Филаделфия предлага страхотни гледки в много посоки! Това е най-тихата къща. Половината й обитатели са graduate students, което ще рече, че учат за магистърска или докторска степен. Т.е. са по-големи, умни, амбициозни... Изобщо готино! Та къщата е тиха, точно заради тях. Трябва да предоставя подходящи условия за учене. Следователно ще мога без проблем да си уча в стаята. И ще мога да си слушам музика и да си гледам телевизия без слушалки! YAY! Пък колкото до кухнята, сигурно ще си взема хладилник и микровълна печка под наем и няма да имам прблеми. А може и да ги купя. Зависи кое ще ми е по-изгодно. Така... Друго за къщата. Дана ми каза, че е ходила на някакво момиче нагости там и стаите били страхотни! Много светли и доста големички! Освен това има килим, което първоначално не ме зарадва много, че след многогодишна употреба тия килими стават на нищо. Ама сега съм доволна! :) Защото аз без друго ще си купувам прахосмукачка догодина и, като си взема и едни пухкави пантофки, ще мога да си тепам спокойно из стаята. Ех, какво ще е чисто и подредено догодина! :) Трябва да си взема една от малките газови печки от България, и съвсем всичко ще мога да си готвя. :D Шегувам се! Дано да има по-лесен начин да уредя готвенето! :D Имало обща кухня някъде... Ще видим... :) Само лошото е, че и да искам да остана в същата стая за следващата година, пак ще трябва да се изнеса за лятото. Ама какво пък, то където и да живея е така... Пък и storage rooms излизат без пари. :) И даже ти карат багажа от и до мястото. :) Друго готино за къщата е, че заради дълбоко учебната и по-малко купонджийска атмосфера, пък и поради факта, че хич я няма на външен вид, не е много популярна. Между другото се казва Sansom Place West. :) Та в тая връзка, т.е. липсата на популярност, е супер евтино да живееш там. :) По-малко от $ 6000 ще ми излезе. И другото готино е, че се плаща на месец! Абе изобщо догодина може и да нямам проблеми с финансите, ако от университета ми купят и билет за връщане след лятото. Дана ходила да ги пита, ама тогава ни прекъснаха и още не знам какво са й казали. Ще питам, като се видим. Тя утре има състезание по синхронно плуване и мисля да ходя да я гледам. :)

И горещата добра новина за деня! Току що научих, че през април ще забогатея с $ 500! Woohoo! :):):) Към минала година са броили данъка върху стипендията! :) Пък имам в момента $ 200 и дължа на университета $ 990, което означава, че почти нищо няма да остане да дължа. :) Тъй де, дано това да означават документите, които получих! Стискайте палци! Аз така или иначе ще пиша на Славена, че имам въпроси по попълването на докумените за приходите и разходите... Ама като ги гледам тия листи, май така излиза! Дано, дано, дано!

И сега с приближаването на лятото, много съм се замислила какво ще правя ваканцията. Всъщност за правенето на планове има и други причини, като това, че се оптивам да се поддържам въодушевена пък и много хора ме питаха какво мисля да правя. Абе тук винаги мислим с няколко месеца напред. :) Та значи, изненада за всички: записвам се на шофьорски курс и си взимам книжка на първо време. Изпитът в Америка бил много лесен, а пък било хубаво да имаш книжка и да не караш, че така си бил трупал точки като добър шофьор (т.е. без провинения) и после можело да си купиш много евтина кола. :) Ама не е само това идеята. Аз нали ставам самостоятелна. Не искам да разчитам на никого за превоза. Пък и нещо се навих да се науча. И реших, че не е задължително да катастрофирам. :D Така че, да се надяваме, в края на лятото ще разкарвам семейството с колата! :D Абе и догодина да е, няма проблем. Аз да взема книжката, пък то другото лесно! :)

След това ще се посвещавам на self-update. Демек математика, книжки на български и на английски, английски (още малко да вдигнем нивото :)) и естесвено писане, на което да се надяваме, ще ми остане време да наблегна. И двете най-важни неща: ПОЧИВКА и МНОГО ВРЕМЕ С ХОРАТА, КОИТО ОБИЧАМ!!! Ааааа, и българска храна! :) Иначе да успокоя наште, че не съм чак такъв лентяй :D, догодина сигурно ще оставам да работя половината лято в USA. Не точно заради парите... Ама е добре за биографията. Ще видим как ще се развият нещата. :) Ама 12 часа на ден за по-малко от 500 лева на месец, просто не си струва. Тук за 2 месеца се изкарват $ 3000-5000 (за по 7 часа дневно някъде) и ти се пише в биографията! Ама не е точно за хора първа година, които даже и специалност си нямат още. Пък и аз работих цяла година, трябва да ми се признае, така че това лято наистина ще пропусна! :) Ивето, дето вика, ще се засичаме по кафенцата! :)

Иначе вчера научих от Владито, че вашето време още не са го сменили. Ние вече сме на лятно време. Забавно! :D Сега часовата разлика е само 6 часа. А аз се чудех как така българите взеха да си лягат толкова късно. :D

Иначе почти се възстанових от изтощението. Вчера цяла вечер лежах. Пък и сокчетата ония ден помогнаха. :)

И какво друго, какво друго... Аз вече съм се обърнала на метеорологична станция в Skype. :D Ония ден беше 25 градуса, а сега е -2. Ужас! И вали киша! Представяте ли си?! Съвсем сериозно! Не става киша, като падне на земята, а направо вали под формата на киша! :D Страшна работа! За пръв път виждам такова нещо! :D Абе както казвахме в Детската градина, Баба Марта е сърдита за нещо. :D

Ами май, това е при мен засега. Остават ми няколко есета, 2 изпита, няколко театрални представлвния и няколко разказа и семестърът ще свърши. :D А другата седмица е Световното! Давай Johnny! Вълненията започват. Трябва да намеря и как да стигна до Reading, и особено как да се върна посред нощ. Изобщо този Marshall's Showcase, ще е голямо прикючение, но пък on Angel wings! :):):) И после ще ви изпратя клипче как ме дават по телевизията, че развявам banner-а! :)

Много ви обичам, всички, пишещи и непишещи сладури! Да се надяваме, че броят на първите ще надделее! :D С пожелания за много, много пролетно настроение от студената Америка!

P.S. Добре съм! :) С благодарности за всички, които допренесоха за това! Сега да изчакаме раните да заздравеят и после пак ще си говорим... :) Ех, мъжете не струват! (с малки изключения :))

Не живейте със съквартиранти!

Днес имам малко по-практически update.
Пролетта идва. :) Времето се постопли. Днес гледам карат едни камиони с тор. Явно се готвим да се радваме на зеленината. Е, засега е доста миризливо, ама скоро ще се измирише сигурно. Сега вече е страшно приятно да се разхождаш из campus-а! Хората са излезли навън и се препичат по пейките. И е топло и слънчево! :) Обичам пролетта! :)
Това от една страна... Иначе си получих DVDитата с Johnny и трябва да призная, че има някои страхотни попадения на тях! Имаше клипчета, които не бях гледала. Като например Johnny на 16... Голямо сладурче! :) И едно клипче на Johnny на 20 в Paris, за което просто нямам думи! Страшно му отива с дълга коса, гладко избръснат и с щастлива усмивка! Дано да има много поводи да се усмихва щастливо и за в бъдеще! :)
Иначе, докато си го гледах на суматите му различни възрасти, се сетих за моята теория за мъжете между 18 и 25 годишна възраст... :D Тук обаче доста малко хора знаят за какво става дума, а, като гледам, няма да разбулвам мистерията за останалите. Макар че сега, като се замисля, по-скоро бих казала 19 и не съм сигурна до колко... Абе зависи си от хората. :)
И сега истинската причина за този иначе така странен post...
Какво ви е мнението за публичното сексуално самозадоволяване?! Е, не! То вече не се търпи! Или може би Fangbing си мисли, че независимо дали съм в стаята, щом вратата е затворена, тя си е сама! Ами нямам думи! Просто не ми се навлиза в повече подробности! Не ми стигаше да ми пърди и да ми пъшка, ами и това! Да не говорим, че това момиче живее със странното убеждение, че може да си бърка из половите органи, колкото си иска, без да си мие ръцете (тук имам предвид и изпълненията й след посещение на тоалетната... след всяко посещение на тоалетната!)!!! Какво да ви кажа... На всичкото отгоре си мисли, че, като навън е тъмно, никой не я вижда през прозорците. Абе тя не е ли поглеждала през прозорец вечерно време да види кое точно не се вижда при пусната лампа?! Че то ще ти избоде очите! Та тая вечер се разхожда сумати време по супер сексите си килоти! Не че са чак толкова лоши и все пак не разбирам защо извънземните китайци (поне тя) не носят никакви видове секси или поне нормално за българи бельо?! Абе това бъдещото й гадже да го мисли... Само аз да съм някъде по-далеч от нея и хич не ми дреме! Дано само да не се заразя от нещо в тази толкова нехигиенична среда!
И да завърша малко по-весело и спокойно. Чарли от "Двама мъже и половина" днес си хвана гадже същото като майка му. :D Страшна картинка! Даже има 2 деца... :D И след като осъзна какво е направил, просто заяви, че така или иначе ще гори в ада и се отправи към спалнята! Ех, какво изобщо да си говорим за морал у мъжките индивиди! :D
Лека нощ, сладури! Дано сексуалното напрежение тук се разведри за утре и за по-нататък... :D

Мисли от 5-6 през нощта

Пълно отрицание... Колко е лесно да го постигнеш в условията на разделение! Отрицание на всичко: чувства, спомени, факти... Няма нищо, на което съм го научила, няма нищо, което съм му дала, нямаме хубави спомени, приятелството ни отива на кино и нищо никога е нямало значение, а аз не мога да бъда обичана. Срам и позор за хората, че могат да се държат така! Че могат да бъдат такива лъжци, да разбират и да мислят толкова малко!
Както и да е... Сега трябва да се справя. Предложете нещо. Какво да правя със спомените? Какво да правя с живота си? Накъде да продължа? Какво да се стремя да постигна във връзка с това така трагично и ненавременнозагинало взаимоотношение. Скъсаната лента преди края на филма... Абе на никой никога не му пука за мен! Предизвиквала съм хората да ми противоречат. Била съм досадна и тъпа и ненормална (ама от злобния вид изказвания по повода)... Няма ли някой, който да харесва нещо в мен или да ме обича в резултат на собствения си избор и решение? Не се опитвам да обидя или да се отнеса гадно с някого. Просто съм отчайващо тъжна!
И накрая, това че в случая ставаше дума за проблем между нас, а не за обективен проблем на Антон, държеше всички настрана, колкото и да ги молех за помощ. Защо? Защо?

Две мекички и и цялата ми любов

Не е справедливо! Не и в този случай... Пак да стигаме до теорията, че аз не мога да бъда обичана. ;(
Така че списък с мили неща, които сме правили един за друг:

Стеф: Донесох му 2 мекички от Рилския манастир, защото нали знаете, там правят най-вкусните мекички! И когато ходихме на прословутия убийствен преход и едва вървяхме на третия ден, закусвахме на Рилския манастир. Чакахме половин час на опашка. И купихме много мекички. Аз си взех 4: 2 за мен и 2 за Бебчо, когото щях да видя по-късно същия ден в София, където горкичкото трябваше да ни чака няколко часа, защото нещо се обърка с транспорта, пък и тия градски автобуси в София... Ами той май не беше рискувал да тръгне по-късно... :)
Взех го на бала и прекарах цялата вечер с него. Не знам само къде го бях запратила, докато си говорих с Радито, ама даже ходихме да се обаждаме на сестричките му в 3:16. И го замъкнах на дансинга по някое време. :)
Избрах да му подаря чашката сърчице в знак на това колко го обичам. :)
Купих му Lue! Успях да му намеря гепардче, защото знаех, че това му е любимото животно! :)
Помъкнах го с мен на Слънчев бряг, за да понаучи малко лингвистика и да поеме подготовката на отбора и в края на лятото им дадох едно частно важно уроче на него и на Мимито... :)
Пишех му зверски скъпи SMSчета от България, докато пътуваше из Европа... Ами така е, като не знаех, че можело да му ги пращам от интернет... :) И после се утрепах да търся интернет в Естония, за да може да си говорим, докато ме няма... :)
Гушках си го, докато плачеше за мама. :)
Плаках, че може да умра в планината, защото не исках да го изоставям...
Обаждах му се всяка вечер от планината, макар че нямаше много обхват. :)
Един път му подреждахме стаята заедно. :)
Научих го да харесва фигурно пързаляне и да обича плюшковци. :)
Отидох с него на Ягодите, защото бяхме прекарали толкова малко време заедно в последно време. :)
Писах му "Честит рожден ден, сладко мое Бебче! :*" на профила си в Skype, което той реши, че е страхотен подарък. :)

Бебчо: Чака ме 2 часа пред американското посолство прав, защото нямаше къде да седне. И то под слънцето. А тогава беше зверски горещо. И наоколо имаше заведения, където можеше да седне, ама той стоя прав пред Посолството, даже и без музика, защото му паднала батерията и чакаше да изляза. :)
Вече споменах, че ме чака няколко часа май пред библиотека Св. св. Кирил и Методий в София (тук може и да бъркам нещо, ама хич ме няма с ориентацията и имената в София) след планината. :)
Даде ми адапетера си за смяна на напрежението, като заминавах към Америка. :)
Пишеше ми почти всеки ден SMSи от чужбина и веднага като се върна, дойде у нас. :)
Бършеше ми сълзичките, преди да замина и беше толкова сладко! Сякаш пръстчетата му ги попиваха! :)
Дойде с мен на бала. И даже танцува с мен. И ме остави да си го гушкам цяла вечер. :)
Дойде на тренировката ни по танци за бала. :)
Търпя парна баня като част от подготовката за бала. Беше много весело! И двамата с едни маски и той хленчи нещо. :)
Позволи ми да му помогна с избора на дрехи за бала. И носеше цветенцето, което му бях купила! :)
Научи се да обича плюшени играчки. :)
Хареса си любим фигурист. :)
Караше джета на Слънчев бряг и после аз бях с неговата тениска на връщане, като ни валя ужасният дъжд/град. :)
Даваше ми да го пръскам с моите парфюми и body спрейчета. :)
Пееше ми песнички, които обичам или понякога, които той много обича! :)
Даваше ни да го гримираме, да му скубим веждите. И аз му избръснах краката. :)
Прегръщаше ме зверски сладко всяка нощ на Слънчев бряг. И тогава беше казал, че това си е нашето гушкане. :)
Купихме диня през лятото и той я донесе до нас. :)
Целувахме се, докато си говореше с разни хора по телефона и беше супер весело, защото никой не се усеща. :)
Подари ми Млечи! :) И прие да бъде баща на Фредерик! :)
Надписа ми картичката за имения ден "от малките сладури". :)
Помагаше ми да пазарувам за партито на Brian. :)
Даваше ми да го храня. :)
Обличаше с дрехите, с които ми харесваше. Включително разкопчана бяла ризка. :)
Предпочиташе ме пред футбола. :)
Понякога пиеше или ядеше странните неща, които исках да опитваме. :)
Беше на диета. :)
Обади се половин час, след като си бях простигнала в Стара Загора зимата, за да ме види. :)
Даде всичките си коледни пари за подаръка ми за Коледа, който е много сладък и даже в момента си го нося. :)
Позволи ми да го завия в Ловеч и гушна Фредерик да спинкат. :)
Поиска си целувка за лека нощ във Враца. :)
Разказваше ни приказка във Враца. :)
Казваше много сладко "Стеф". :)
Носеше сладка на Мимито и й даваше пари, докато бях в Америка. :)
Поне прочете какво се случва в Дон Кихот, след като толкова му я хвалех. :)
Беше ми обещал прегръдка в Ловеч... тъй де, не остана само обещание. :)
Не отиде на почивка с вуйчо си, за да прекара повече време с мен лятото. :)
Ходеше с мен по магазините. :)
Издейства си по-късен вечерен час, за да бъдем по-дълго заедно. :)

И още хиляди дребни и по-едри неща, които и двамата сме правили един за друг. Но ми е по-лесно да си припомня неговите... :)
И тук е момента да отбележа, че не сме били само мили един към друг и това всички го знаят. Как се гонехме из целият град и си крещяхме и т.н. Или по-скоро аз му крещях. :)
Но защо, защо да не мога да бъда обичана? Просто се мъчех и да се грижа за него. Нали затова му бях кака и учителка... А и той не каза нито дума. Понякога ми е толкова гадно, че не съумявам да чета мислите на хората... Обичах го толкова много! И си мислех, че и той ме обича по същия начин и че няма да позволим на всичко да свърши така.
По някакъв странен начин съм склонна да поемам вината за големите неща в живота си. Толкова се виних за страданието на Милко, защото аз не се бях усетила, че трябва да му заявя категорично, че няма как да се влюбя в него. И сега не знам какво да мисля за Беби. Трябваше да знам, че историята с връзката ще свърши зле! Но как?! Знам, че съм тъпа, но кой пък никога не прави грешки?! Както и да е...
Нещата, които изброих са нещата, които определено искам да запомня и да виждам, когато гледам назад към красивото минало на една приказка, която бяхме нарекли миг-безвремие. :) Бебчо ще ми липсва! И дано да не е истина това, че не мога да бъда обичана!
Лека нощ! :)

Загубеният смисъл

Оф, както и да го въртим, фактът е, че загубих приятел, когото обожавах в продължение на повече от 2 години. Сърцето ми е разбито. А и той каза, че аз съм виновна... Но с какво?
И ЗАЩО ЛЮБОВТА НЕ ПОБЕЖДАВА?! ЗАЩО?!
Сега може би е време да си помисля колко различно би било всичко, ако си бях в България. Ама не можех да съм там. О, толкова много неща можеха да направят ситуацията различна! Може би точно това е тъпото в цялата работа. В живота просто няма устойчиви чувства, няма нищо, което би се запазило въпреки всичко, което винаги би побеждавало. Просто няма... Всичко зависи единствено и само от обстоятелствата, настроенията, времето навън и всякакви други неконтролеруеми неща... И то не само за възникването си, ами и за оцеляването, значението, силата си. Това е толкова, толкова тъжно и ни прави толкова жалко безпомощни, понесени по онова течение, което някои определят като предопределена съдба... Да... Всъщност ако се разровя още малко сигурно ще се окаже, че съм в по-дълбока екзистенциална криза, отколкото бях преди известно време, когато започнах да пиша в този блог.
Добре, да направим нещо друго... В десети клас май (Нели?) разсъждавах по въпроса за смисъла на живота. Нели, помниш ли до какъв извод стигнах тогава? Щастието! Не беше любовта, беше щастието. О, как мразя да забравям такива неща! Но беше щастието. И съм сигурна, че моят Ангел си спомня много повече за теорията ми от мен. Но, да, бях решила, че смисълът на живота е в това да намерим начин да бъдем щастливи. :)
Супер, назначавам си терапия! Другата седмица ще бъда щастлива, всеки ден, във всеки един момент! Ще си намирам мънички причини да бъда щастлива. После в неделя ще си избера друго настроение и ще си следвам него и така... Докато преодолея болката от ударите на живота. :)
А колкото до Бебчо, той наистина просто не знае какво иска и чувства. А аз го обърквам още повече с вечните си въпроси-призиви за духовни търсения. Ще му се всичко да е просто, а моето присъствие го усложнява. И сега ме мрази! Така че няма нищо повече, което да мога да направя за него. Пък и от някои гледни точки нищо не е чак толкова зле. Малкото е живо и здраво и си расте и даже започнало да се държи малко по-добре с хората около себе си. Това е хубаво. А и с тоя негов късмет, вярвам, че всичко с него ще е наред. Е, вярно никога няма да ме гушне отново, но сигурно в живота има и по-важни неща. Той е добро дете! Макар и вече да не е моето добро дете. Всичко ще бъде наред.
А аз ще се справя. Още много сълзи ме чакат. Трябва да съм готова да ги посрещна! Но за следващата седмица - щастие! :)
Успех на всички и до нови срещи! :*

Прекалено много причини да те обичам и да не те обичам... Но ще се постарая да забравя

Днес приключи ерата Антон в моя живот, защото, както моят Иван каза, той не ме заслужава! Никой никога няма да разбере напълно какво имаше между, а аз вероятно никога няма да мога да си дам сметка какво стана... Но всичко свърши! Крайно време беше! Достатъчно търпях обидите и егоизма му (криворазбран според моето определение за егоизъм), жестоките обвинения, че само и единствено аз съм виновна за нещо, което той не разбира, твърдението, че не мога да бъда обичана, че не съм можела да определям кое е добро и зло според неговия светоглед, че не съм знаела границата между приятелството и любовта, между измислицата и реалността. Ами добре! Имам доказателства, имам аргументи, но на кого ли са нужни... Дали съм досадна? Да, определено! Даже накрая взех да съм досадна и на самата себе си. Аз затова реших, че не искам да уча математика. Не мога да се отказвам, от която и да е задача, преди да я реша и леко ме побъркват поради тази причина. (Пък и не мисля, че мога да бъда гениален математик. Добър - да, но гениален... съмнявам се. Това не е природният ми талант... Поне, да се надяваме, не греша, като казвам, че не е най-големият. ;)
Той каза, че го дразня... Просто го дразня, без причина, ей така... Не можело да му пиша SMSи. И какви били тия обръщения?! Аз ли се бъркам или той се отнася с мен по-зле, отколкото с момиче, с което е скъсал и тя го преследва, за да си го върне. Невероятно! И кога по-точно съм имала такъв статус в живота му?
"[6:49:03 PM] -=Kendjitsu_Endji=- says: ne be6e prosto momi4eto s koeto xodex
[6:49:27 PM] -=Kendjitsu_Endji=- says: no sled kato mi go povtori tolkova pyti zapo4vam da se zamislqm
[6:49:41 PM] -=Kendjitsu_Endji=- says: a si tolkova naxalna"
И къде била границата межди приятелството и любовта, след като и той твърдеше, че връзката няма никакво значение и можем да я прекъснем, когато решим, ако ще се караме заради нея? Откога думите се превърнаха в любов? И кога точно беше решено, че моята обич към него трябва да бъде снижена ди познанство?
О, по дяволите, някой разбира ли нещо? Защото аз нищо не чаткам! Как преминахме от: "Много те обичам, мила како! :*" през "Стисках си те така, сякаш никога няма да те пусна" и "Остави нихилиста да си се хейтва малко. То ще му дойде акъла по някое време." до "[5:42:02 PM] stefarbalova says: da namerim izhod
[5:42:03 PM] -=Kendjitsu_Endji=- says: da bydem prosto poznati
[5:42:07 PM] stefarbalova says: ne
[5:42:08 PM] -=Kendjitsu_Endji=- says: da
[5:42:14 PM] stefarbalova says: kakvo
[5:42:30 PM] -=Kendjitsu_Endji=- says: ti ne razbira6 dokyde sa granicite na priqtelstvoto[5:42:37 PM] -=Kendjitsu_Endji=- says: zatova 6te sme samo poznati
[5:42:38 PM] -=Kendjitsu_Endji=- says: tova e"
Ехааа! Големият мъж пак ми нарежда какво да правя и как да се чувствам. Сега не му се говорело, имал си бил работа, а разговорът не му действал ободряващо. Че кой те пита дали ти действа ободряващо? И това беше поне стотният път, когато се опитах да осъщества контакт с него. Ами чудно! Значи съм гадна диктаторка! Успех с разгадаването на мистерията, забулваща желанието ти да общуваш с мен, което отсега нататък ще остане незадоволено! И то не заради последния ни разговор! Имаш куп е-mail-и и history на чата, които го обясняват много по-добре от който и да е blog post. И имаш снимки и DVDита от бал, чаша и Lue, които обясняват колко е нелогично. Ти не знаеш какво чувстваш и искаш и аз не съм виновна за това! Ходи си се отнасяй така с някоя друга "бивша"!
Затова споменах Анакин и Падме в чата ни вчера. Когато тя казваше, че не може да го познае... Тогава си мислех: "О, Боже мой, същото е!" И аз не можех да повярвам, че той се отнася с мен и ми говори по начина, по който го правеше. Затова бяха трите затръшнати врати у нас и всички сълзи... Да вярваш в доброто у някого... Да, Антоне, в онова, което аз приемам за добро: в способността ти да обичаш, да чувстваш, да те е грижа, в невинността ти, в предаността, във всичко онова, което обичах у теб... Моралът на хората може и да е абсолютно измислен и все пак, можем ли да отречем дори тези изконни ценности и да вървим без ориентири през страшните полета на живота, загубени във собствената си несигурност, както си ти в момента? А и ти имаше качествата, за които си говорим. Какъв тогава ти беше проблемът? Трябваше на всяка цена да докажеш, че не си онова, което си си мислел, че аз исках да бъдеш, дори и да не е вярно, че не си? Трябваше да докажеш, че не мога да те обичам? Доста се постара, трябва да ти се признае. И успя!
КРАЙ!

С поглед в бъдещето

Къде ще ни отведе съдбата, изборите, грешките и всяко едно мъничко нещо, което ни се случва. Никой от нас не знае. Но сляпо следваме пътя и се препъваме и падаме, за да станем и да продължим към мечтите, към топлата прегръдка и слънчевото утре. И там в нечии любящи ръце някой ден ще знам, че всичко си е струвало.
Безброй целувки, скъпи сладурчета и ангелчета! :*:)
До много, много скоро! (без да задълбавам за теологическото тълкование на времето... :))

8-ми март

Ама то не е празник в Америка! :(
Ама получих няколко поздравления от любими български приятелчета и мама. :) И подарък от Мими! :*:*:* Westlife, най-после! :))) Велики, както винаги! Албумче с любимите им любовни песнички... Е, кой ли се учудва, че пак са кавъри... Ами като няма кой да им пише музика на момчетата, а и толкова хубаво ги пеят тия кавърчета! :) Луда съм по изпълнението им на Total Eclipse of the Heart! WOW! Снощи пък си свалих soundtrack-а на Фантома от операта (Phantom of the Opera). Ех, каква музика!
В последните няколко дни съм и на филмова вълна. Оная вечер - The Notebook, снощи - Star Wars II и Phantom of the Opera! Каква любов, какви мъже! Готин Hayden! :) Макар че актьорската игра в Междузвездни войни е толкова слаба... Hayden замазва нещата с тая хубава усмивка. :) А Emmy Rossum е брилянтна! Страшно изразителен поглед! (Тя е главната героиня от Фантома от операта, ако се чудите. И има ли нужда да примням, че Hayden е Anakin Skywalker... Е, от толкова време ме познавате, знаете колко си падам по него! :P). За The Notebook просто нямам коментар! Този път се отдадох на анализ на чувствата на героите и по-специално на специфичните моменти на разкритие, когато разбират, че все още се обичат. :)
Westlife пеят All or Nothing... What?! Чия всъщност е тази песен?! Една от любимите им любовни песни е на O-town? Доста шашкащо! :D (Това е тайна. Не казвайте на никого, ама версията на O-town ми харесва повече.)
Иначе денят днес започна доста обещаващо. Бях в доста добро насторение, като се събудих. И после много се забавлявах на работа. Най-после пак рисувам! Липсваше ми! И нямах търпение да се прибера, за да разкрия една мистерия от вчера. И оттам нещата се объркаха. :( Май мистерията завършва неприятно за мен... Е, не може да имаш всичко! Или каквото и да било, ако се надяваш Антон да ти го даде... :(
Както и да е. След това седнах да си говоря с Дана и така няколко часа. Този път не се разстроих! :) Задобрявам! :) По някое време и тя достигна до извода на Иван, че всички в Стара Загора са ненормални! :D Абе защо всички другоселци достигат до този извод, като говорят с мен?! :D Ужас! Може би просто идвам от най-страхотното място на света! :)...
Пробвах си горещия шоколад, който естествено е скъп боклук. И говорих със Станимир, който каза, че, ако ще ходя нагости, трябва да е за един ден. Сигурно все пак ще отида в събота. Много искам да видя New York и колкото и да ме дразни Станимир, ще се прежаля за 1 ден. Поне разходката из New York не противоречи на принципите му, за разлика от даването на пари назаем. Сега в писмото ми от университета пише, че, ако искат, могат да ми забранят да посещавам класове. :( Предполагам, че не е толкова сериозно... Ама какво да се прави, като хората, които имат парите, които им искаш, и тези пари не им трябват спешно, а на теб ти трябва заем само за няколко седмици, се отнасят с теб като с низък просяк и вкрайна сметка отказват да ти ги дадат ЗАРАДИ ПРИНЦИПИ! Нямам думи! Той Станимир се мисли за Нюйоркчанин, тъй че няма да го числим към готините, я! :D (Иначе става дума за едни пари, които дължа на университета, и сега съм на Financial Hold, но се надявам скоро да успея да оправя нещата с парите от тази седмица. :))
Вече съвсем се стресирах по отношение на това какво мога и какво не мога да пиша в blog-а си. Казаха ми, че бил умен и не искам да му развалям статуса... Ама това е блог, хора. Ще си пиша, каквото ми дойде, нали няма проблем? Не възлагайте чак такива надежди на философската му стойност! :)
А сега време за реклама: Spider-man 3!!! Ехааа! Нямам търпение да излезе! (4. май) Ще пробвам да го гледам, преди да се върна за лятото. :) Страхотно звучи! Абе как все успяват така да ме омаят с тези trailer-и тези Spider-man people?! :) Малееее! И сега Мери Джейн и Питър (Spider-man) ще са официално влюбени! Ще е супер! :)))
И още едно филмче искам да спомена. Очертава се да бъде голям майтап, пълна простотия! Blades of Glory. За някакви мъже фигуристи, дето се състезавали един срещу друг, ама се сбили и им забранили да се състезават при мъжете. И те направили спортна двойка! :D Трябва да видите единия! Просто трепи отвсякъде! :D Johnny каза, че той бил пародия на него (героят бил пародия на Johnny...)... Абе Johnny не е чак толкова женствен! :D Филмчето излиза на 30. март, така че сваляй народе, докато все още сте в България и можете да правите такива неща! :D
Лека нощ, Сладури! Аз мисля малко да почета Portnoy's Complaint. И дано утре да е по-добър от днес, както и всеки следващ ден от предходния... :)

Пубертет и мелодрама... Кой би предположил, че са такава експлозивна комбинация? :D

Е, не вече сериозно съм ядосана! Ама какво е това безобразие! Кривих го, суках го и в крайна сметка се оказа, че първият ми инстинкт е бил правилен! ААААААААААА! Ще одуша някого! Ох, ела ми тъпо, безобразно шумно, дебело, мразещо светлината чудовище! :D Ама сериозно, как пак успях да предам такава сериозност на някаква къде, къде по-очевидна в импликациите си ситуация?
Значи тъй! Къде е съществото, което определя фазите на индивидуалното (не помня термина :( ) човешко развитие, че искам много сериозно да си поговоря с него! Кой е простакът, който насади пубертета! И защо, по дяволите, никой мой приятел не учи в Америка, за да не се чувствам толкова сама и изоставена!
И сега какво да правя? То е ясно, че не мога да разговарям с него, при положение, че той е във възраст, в която очевидно не може да мисли. Изключение от правилото! Трънки! Мъже! ААААААААААААААА! Ами не може пък сестринското-родителските ми чувства да станат жертва на някаква си идотска възраст и нейното злокобно влияние! Веднага някой да го направи гей! :) Така има по-голяма вероятност да се разберем някой ден, като малко порастне. :D ХХХХХ!
Оф, айде карай. То беше като нерешима задача, ама това, че е нерешима, не значи, че няма какво да научиш, докато си блъскаш главата над нея. Добрите сили ще ми го пратят да си го тормозя още една година тук! :) Thank you, thank you, thank you! :)))
Може и нищо да не излезе... Кой знае... Абе да се съсредоточим над вярата в доброто! :)
Добро Стеф! :D Побъркана мелодраматичка такава! :D
Целувки на всички! И ако някой прочете всичко, да знаете, че много ви обичам за това! :)))
До много скоро! ;)

От борба през смърт до тъжната истина

Тъй и тъй съм почнала да пиша...
Не разбирам защо мъжете не умеят да се борят. Как иначе да си дадеш сметка какво искат наистина, при положение, че не биха се замислили да анализират желанията си... Тогава ги подлагаш на изпитания и вярваш, че ако наистина те обичат, ще се усетят и ще се борят за теб, че не биха ти позволили да си отидеш... Ама те не могат и да се борят. ;( Тая като си отива, има толкова други. Къде ще си напрягат мозъка да се чудят как да си я върнат? По филмите в такива ситуации мъжете може и да се объркат за малко, но после се усещат какви идиоти са били и как не могат да живеят без жената, която толкова обичат. Аз все говоря за любов, а хиляди пъти подчертах, че не става дума за това. Само че чувството, за което става дума е също толкова силно, така че, използвайки любовта, просто правя нещата по-понятни.
Просто не знам... Никога досега не ми се е налаго да разбера безпричинната трансформация на човек.
Изобщо не го разбирам тоя свят! Омразата, расизма, обвиненията, безчувствеността... Особено безчувствеността! Трябваше никой да не може да устои на силата на чувствата! Трябваше да има нещо истинско и красиво! Трябваше да има смисъл! А то какво се оказва? Днес се доверяваме изцяло на ония, които ще ми предадат утре. Защото за всички всичко е просто игра, в която искат да спечелят на всяка цена. И тъй като не могат да чувстват няма какво да ги спре да се радват на триумфа си.
Дори и в блога си не мога да пиша какво чувствам, защото на всички им става скучно или се депресират или не знам си още какво. И ако не ги манипулираш с писането на интересни за тях неща, никой не би седнал да чете. А имам нужда от помощ и вече изобщо не знам какво да правя. Не искам да живея! Нищо хубаво никога няма да ми се случи! Но цял живот всички ми повтарят колко би било тъпо да се самоубия. Но да погледнем нещата така, мамо, смърт или доживотна присъда? Искаш да страдам цял живот? :D
Знам, че има само едно обяснение и то е, че той е тъпо пубертетче, което се държи нормално за възрастта си. Но какво ме топли това? Аз си нямам Бебе, когато се нуждая от него. И вече сериозно издивявам! Няма правилно решение, което да мога да взема. А ако продължа да плача, сериозно скоро ще трябва да мина на кремове за бръчки и за премахване на торбичките под очите! Просто съм мега бясна! Депресирана, апатична и побъркана! Защо се захванах с деца преди пубертета им. Хич не съм толерантна към подрастващи. Трябваше да го знам! Оффф, а толкова го обичах! Всъщност онова дете от миналото още толкова го обичам!

Кошмар

А какво би станало, ако никога не се събудим... ;( Дори и в най-ужасните ми кошмари нещата не са толкова заплетени и аз не съм толкова безсилна да се боря против тях! И само като си помисля, че се мъчих да се събудя много отдавна, когато нищо не беше добило такива грандиозни измерения на обърканост. Това, което ми се случва в момента определено е фатална грешка в програмата. Когато се върна в България за лятото, ще бъда 10тина години по-стара, сбръчкана и по-всяка вероятност луда или в някаква маниакална депресия. Искате ли да залагаме? Все някой ще спечели. :D
Та мислех си днес как в книгите много често казват как някой герой се бил застарил с години само за една нощ. И тогава всички вярват, че той/тя има сериозни проблеми. И после се замислих, че тези герои винаги са по-възрастни от мен. Но всъщност не им се случват по-лоши неща от онези, които се случват на мен. Само че на тях всички им вярват, че много страдат, а мен никой не ме взима насериозно.
ТОЛКОВА ЛИ НИКОЙ НЕ РАЗБРА, ЧЕ ИСКАМ ДА ЗНАМ КАКВО СТАНА?! САМО ТОВА! КОЙ, КЪДЕ, КАКВО СГРЕШИ, ЗАЩО... ЗАЩОТО ИНАЧЕ НАИСТИНА Е КОШМАР, В КОЙТО СЕ СЛУЧВАТ ЛОШИ НЕЩА, ПРОСТО ЗА ДА ГИ ИМА! И нищо не мога да направя, за да го спра. Искам най-после да се събудя бодра, отпочинала, без сенки под очите, с усмивка на лице и без потисната болка вътре в себе си! Искам да живея! Не искам повече да бъда част от този кошмар!

Антон заминава за Америка... :D

Мразя го тоя живот! Страхотни изненади ми поднася! Ако се беше случило няколко месеца по-рано, сигурно щях да съм най-щастливият човек на света! Най-после щях да си имам някого тук, и то не кой да е... :D (вие си знаете, че всъщност си и плача...) А сега значи само едно: никога няма да можем да се сдобрим, защото той би имал прекалена изгода, а нима предния път не се скарахме точно на основа изгода. Какво иска или е искал той си остава пълна мистерия! Но след като така ме измами веднъж, как бих му повярвала втори път, при положение че в случая бих имала твърде основателна причина да се съмнявам в чистите му намерения. Ех, а какво щеше да стане, ако той знаеше преди Нова година?! Едва ли щеше да ми обяснява в чата как му трябвало гадже в България, защото се бил чувствал изостанал в тая връзка с мен, тъй като мен ме било нямало. Сигурно от интересчийска гледна точка трябва да му е много гадно в момента! :D
И той ми препоръча да се хвърля на някой минаващ по коридора мъж. :D Изненада, мъже! Аз имам доста по-висок морал, принципи и integrity, което не мисля да compromize-вам. Ето как мъжете се били справяли с всичко. И какво точно щеше да ви стане, гадни идиоти, ако малко седнехте да се замислите какво и на кого правите, какво искате, в какво сте виновни или как да оправите нещата... Не, тези неща не са за мъже! Нашите любимци ще седят и ще чакат, докато отчаяната и готова на всичко в името на любовта и приятелството жена, пропълзи плачеща в краката им, за да може да й кажат, че е тъпо да плаче... Естествено! Колко по-хубаво е да не можеш да чувстваш! Като тях, нали?! Жалки, мизерни, изостанали в еволюцията си мекотели! Изкуството е за гейове, любовта - за жени! Ами за вас какво е? Всичко, което ви доближава до животните... Ама вярно, че те пък са по-високо ниво в еволюцията... :D
Време е да се върнете към учебниците по биология, история и психология, момченца, и да осъзнаете, че в живота всичко е по-важно от слепия конформизъм, моментния купон, алкохола и науката. Защото, изненада!, животът е чувства. И ако мислите цял живот да бягате от тях, повярвайте ми, някой ден ще си дадете сметка, че никога не сте живели.
Къде е сега Емил Димитров, да ви припомни, че не всеки тип съществуване е еквивалентен на живот!

Най-нежното, любвеобилно и невинно същество, което някога познавах

Той обичаше Aerosmith и не можеше да танцува. Един от малкото хора, за които музиката наистина значеше нещо, когато я слушаше със затворени очи, далеч от всичко и всички...

Гледах DVD-то от бала. Толкова го обичах!!! Неописуемо много! Вероятно повече, отколкото съм обичала някого в живота си! Две сладки невинни очи, които ме гледаха изплашено. Онова малко бонбонче, което трябваше да завлека до дансинга... Което бягаше от Ради, докато танцуваха заедно и замалко щял да я изпусне на три пъти. Онова топличко мъниче в ръцете ми. Онова невероятно бебче, което знаеше, че му правя фасони, но ме оставаше да се държа както си искам с него, защото ме обичаше и знаеше колко много го обичам. Колко много го обичам! Не е честно!!! Не можеш да ми го отнемеш, живот! Не ми го взимай! Не ми го взимай! ;(

После се скарахме и само няколко дни по-късно бях изхвърлена от живота му, възможно най-далеч... И после призовах всички природни сили и божества да ми го върнат. Но явно обърках нещо. Не искам Антон! Искам си Бебето! Искам невинното, добро същество, което ме гледаше нежно на бала и ме прегръщаше в студа на двора на Terra Dance! Толкова е трудно да опиша кое точно искам от него, защото то се криеше във всеки поглед, във всяка прегръдка..., в начина, по който ме слушаше и ме оставяше да се грижа за него, да го гушкам, да го храня... В начина, по който беше мой и аз бях негова, в начина, по който ме караше да зарязвам всичко друго заради него... Защото той си беше моето най-важно Мъниче, което обеща да не ме наранява и да не ме изоставя... Но аз не бях дете, когато обещахме. Не съм се готвела за възможността всичко да свърши. Трябваше да продължи вечно. Аз и Беби...

От връзката исках само да не ме предава, от приятелството - да не ме изоставя. Наруши и двете... :D (пак през много сълзи)

За всички, които ще ме упрекнат, признавам, не трябваше да има връзка. Ама кой ти разбира толкова от чувства. Все пак съм само на 19. Пък и да нямаше, той пак щеше да ме предаде по отношение на връзките, като щеше да ме зарязва/пренебрегва заради някое момиче, за което не му пука особено само защото вярва, че трябва да има връзка на неговата възраст, независимо с кого. Може би подсъзнателно просто съм искала да го предпазя от влиянието на комформизма, като се съгласих да имам връзка с него. Нели каза "контрол" тогава и аз знаех, че е права донякъде... Това е една от причините. Другата е по-лоша. Ама да кажем, че това е изповед... Самата връзка... Хиляди пъти се опитах да му кажа, че ми е гадно, защото реално го използвам... Никога не споменах думата "използвам" май. Но се опитвах да го кажа хиляди пъти, да му го намекна, да го предпазя... Като естествено използвах като оправдание пред себе си факта, че той започна... И че искаше. И после си обещах, че това е нещо специално. Че тази връзка си е само негова. Че ще бъда негова, докато някой от нас не се влюби. Дори не знам дали бих си позволила да се влюбя, но това нямаше значение... Не можех да го нараня, нямаше да го изоставя. Щях да направя всичко възможно връзката да му харесва... За да не съм виновна... Човешкият мозък е такъв абсурд... Или може би морал в случая... Аз съм странна, знам. И честито, Италианец, аз съм уличница, макар че ти използва курва, което вече не е вярно.

Голата истина...

Но обичах това дете... до безумие! И направих толкова грешки, които можех да замажа с любов... Но последният път нямах шанс. Защото имам и една друга характеристика и тя е, че не мога да простя, без да разбирам. А после се натрупаха прекалено много предателства, прекалено много сълзи, обвинения и самота сред тъмнината, защото нямаше никакви обяснения. Защото всичко, което обичах в него, предаността, обичта, подкрепата му... всичко се беше изпарило. Ама не се случват такива неща! Не може да е възможно... ;(

Моята страна на нещата... :D (този път не знам какъв е, ама определено не е щастлив... може би тъжен смях...) Няма негова. Той е дете, от което май поисках нещо повече, отколкото беше способен да ми даде на тази възраст. Съзнателни решения... :D (по-тъжен) Повярвах, че ги е взел, когато обеща винаги да е до мен!

О, толкова обичах това дете! Толкова много... ;(

Рожденият ден на татко

Май е време за едно кратко blog entry, което вероятно никой няма да прочете...
Днес беше рождения ден на татко. Става на 46. Не че се заяждам, просто се замислих и после се сетих, че не бях направила същото изчисление за мама на 17 септември. Та днес прекарах по-голямата част на деня на масата вкъщи с роднините, семейството и Чико (моят малък сладък племенник: зайче :) )! В по-голямата си част не беше лошо. Поговорихме си. По някое време на всички им писна да ми обръщат внимание и реших да си избирам курсове за следващия семестър. Засега планът ми е да взема един Fiction Writing Workshop пак, една биология, една литература и вероятно Италианско ренесансово изкуство. Може да има и още един курс. Въведение в изкуството примерно. Мога да взема рицарската литература вместо тази с романите от 18ти век. Не знам още. Много зависи от списъка с Benjamin Franklin Seminars, който все още не са качили. Защото аз най-сериозно искам да ги направя 7 Benjamin Frankiln Seminars до края на образованието си и да завърша с почетен сертификат и книга от преподавател от университета. А и семинарите са много весели и дълбоки! :) Това за Benjamin Franklin Scholars... Страшно се гордея, че ме избраха за една от тях! И съм им страшно благодарна също! Бяха толкова ужасно мили! :)
Така че ще видим... Но поне съм направила първите крачки към избора на предметите. А и сега гледам да fulfill-вам requirements най-после. Все пак не е зле да имам предвид и факта, че ще трябва да се дипломирам по някое време и, ако не съм взела необхоидимите курсове, няма как да го направя. Все пак продължавам да смятам, че изборът на предмети е една от най-интересните и отговорни части на образованието ни тук. Аз и не оставям много работа на моята advisor-ка. Проверявам всичко, за което се сетя сама. Оценки на преподавателите, описания на курсовете, време, сгради... Изобщо давам всичко от себе си. Обичам толкова enagaging activities! :)
Преди да се заприказвам с наште днес, си говорих с Димитър. Винаги приятно изживяване... :) Той е чудесно дете и наистина му стискам палци да постигне много! И най-важното да разбере какво точно иска... Не се и съмнявам, че нататък ще се справи.
Много е странно как внимавам какво пиша в този blog. Не искам да обиждам или притеснявам никого с писанията си. Но може би така и трябва да бъде. Да сме conscious по отношение на това, което говорим или правим in regard to the people concerned in any way. Защо пиша на английски? Може би, защото ми писна да се старая. Или може би, защото сключих сделка със себе си да пиша нещата на езика, на който ми идват вместо да заобикалям това, което искам да кажа. Пък и пиша за себе си. Дори не знам дали някой някога, ще прочете писанието ми. Няма насоченост специално към мама и не се опитвам да убедя Нелито, че не съм се поамериканчила... Не съм, Нели, просто така се получава с езиците. Според мен това е по-скоро възползване от пълната им мощ на експресия. Защото колко често думите са еквивалентни с онова, което искаме да кажем... Как беше името на онзи философ, който отричаше способността на думите да изразят най-съкровените ни и дълбоки мисли?
Вчера гледах Babel. Не съм особено впечатлена. Честно казано не съм и очаквала да бъда. Станимир ми го рекламира и каза, че направо приличал на европейско кино. Европейско кино? Какво е това? Аз почти не съм гледала неамерикански филми, а и, колкото съм гледала, не са ми харесали. Та не му възлагах големи надежди. Но естествено исках да го видя. И е просто абсурдно кой момент ме впечатли най-много. *смях през сълзи* Едно дете в началото... Просто лицето му в един момент... Не става дума за анализа. Честно казано, изобщо не ме интересува. Знам, че изводът е неприятен, но няма да го направя. Точно като неговото... Опитвам да се да изолирам миналото от настоящето и най-близкото минало и да запазя чистота му. Затова отказвам да правя изводи. Но знам, че познавам това личице. Знам кога, знам защо и знам, че носителчето му страшно ми липсва! Онова чистото и добричко ангелче от миналото, което се самоуиби за мен. Колко наивна трябва да бъда, че да си мисля, че някой би играл моята игра до край. *смях през повече сълзи* Пък и е странно да вярваш, че някой наистина си вярва, че е твоето малко братче, за което се грижиш, особено given нашите взаимоотношения. Трябва да спра да говоря за това, преди да съм посегнала на миналото. Защото после пак ще реша, че съм била несправедлива и ще се опитам да възстановя баланса, знам ли как...
Просто да, липсва ми! Безкрайно много! ;( (без смях)
И така... Ако не ме болеше главата, щях да мога поне да се самопохваля, че съм излязла от ямата. Е, определено съм по-добре! Гадно е да знаеш, че на хората всъщност никога не им е пукало и че всичко е било моментна самозаблуда за тях. Но не, няма да развалям спомена. Това не помога...
Перфектният момент да ходиш на фитнес. Ваканцията... Даже не знам дали работи. Може да е затворено. Почти си признах, че нямам намерение да ходя. Може би би ми дошло добре. Но даже нямам анцуг. И да се старая толкова за нещо, което по всяка вероятност няма да ми е от особена полза... Не знам... Вероятно няма да мога да се накарам. Да оставим нещата с фитнеса за догодина... :D Но има малка надежда... ;)
Ах, сега се сетих, че днес си играх с пумпалчетата. :))) На супер малка територия. Само ми падат от бюрото! :D Ех, какво щяхме да правим без малките неща, които обичаме! :)

Моята самотна пролетна ваканция...

3ти март, Националният празник на България. Ден, за който на никого никога не му е пукало. Просто неработен ден. Е, в Skype днес изглежда другоядче, но съм сигурна, че никой освен може би Влади не го е взел твърде присърце. Не че ми пука особено за деня. Това определено не е ден, който да ме кара да искам да бях в България в момента. И все пак е достатъчен повод да си припомня колко самотна се чувствам. Или може би си мисля за това, защото сега половината хора тук си отиват у дома за пролетната ваканция... Флъор лети след няколко часа. Обеща ми да си направи много снимки в LA, така че поне ще го видя. Там било много топло. И при нас пролетта вече идва. Още няма листа по дърветата, нито цветове, но последните 2 дни слънцето е така ярко и красово, а вятърът е топъл. Като се замисля, може би обичам пролетта повече от лятото. Толкова е красива! И по някакъв вълшебен начин те кара да се чувстваш добре, дори само взирайки се в безкрайно дълбокото, искрящо небе, разстлано над нас. Истината е, че описанието хич не се получи. Но повечето хора, които ме познават сигурно знаят колко обичам небето... Или поне някой би трябвало да знае... Двата ми любими природни елемента: реките и небето...
Спомням си един вълшебем престой в Русе, когато седях на перваза на прозореца и не можех да откъсна поглед от реката отдолу дни наред. Просто седях там, не говорех с никого, бях сама и гледах реката. Как светлината бавно изгасваше и как всичко ставаше черно и Дунав заблестя в нощта. Дунав, трябва да призная, е много смотана река. Сива и мръсна... И все пак е река. И неудържимо ме привлича. Беше толкова хубаво на онзи перваз. Прозорецът беше отворен. Бях се облегнала на него. И беше топло. Ту с дрехи, ту с нощница и халат... Понякога обичам да съм сама...