Време за учене :)

Даааа, днес ми е ден за учене. Така де, ей сега почвам. Ама аз бях и 6 часа на работа. После обиколих магазините по разни задачи. Сега вече свърших и с вечерята и ей сега ще се захващам с есе номер 1. Всъщност хвърлих един поглед и на Facebook, за да си дам сметка колко права съм била, че това не е мястото за ефикасно общуване с хората, които харесваш и искаш да са ти приятели.
Но да започна отначало, че хич не се разбира за какво говоря. Вчера беше представлението на сцените. Много весело беше! Видяхме всички сцени една след друга. Btw, те бяха сцени от различни пиеси, ама общо взето знаехме за какво става дума, защото бяхме посветили няколко класа на това всеки да разкаже за героя си, за биографията, целите, определящите събития в живота им, какви са, защо са такива, какво е общото между нас и героите ни и т.н. Трябваше да пазим сцените в тайна. Така че можете да си представите, че ни беше много интересно да видим какво ще се случи на героите. Всички се справиха изумително добре! Разбира се има хора, които ми направиха особено силно впечатление. :) Готино беше. Ние бяхме пети. Постреснахме малко тълпата. :D Май коментарът, че не си е личало дали целувките са били по сценарий или импровизация, беше добър... :) Ами ще видим какво ще каже Jim в понеделник. Ще ходим да ни сподели бележките и коментарите си за сцените, пак по двойки. :D
Та след сцените, поговорихме малко. Споделихме някои мнения. Ще убия Edan за безобразния му коментар: "Puneet must be a very good kisser," и нещо за това как го бил учил преди 2 години. Чакай малко!!! Защо пък Puneet?! И никой не се сети да го поправи. Е, то вярно, че беше на шега, ама все пак... Как достигаш до такъв извод, докато гледаш двама души как се целуват?! Пълно безобразие. Да не говорим, че повечето пъти аз го целувам. Просто няма как да заключиш такова нещо, ако не си толкова влюбен в Puneet, колкото е Edan! Ами открадна ми го след представлвнието! :( Всички други си говорят с партньорите си, само моят партньор си говори с Edan (те се познават от отдавна и лятото даже щели да живеят заедно, което обаче не оправдава Edan, че ме гледа гадно, откакто взехме с Puneet да репетираме сцената сериозно, защото Puneet обръщаше повече внимание на мен, отколкото на него!). Та така де. Бях малко зарязана и нямаше какво да правя. Така че се натоварих в асансьора с половината група, а даже не бях казала чао на другата половина от групата, а може и да не ги видя повече. :'( Много е тъжно така в Америка. Просто си тръгнахме. И като ме обхвана една вълна на сантименталност. :'( Ужас! Седя си аз на леглото и гледам тъжно в една точка. И викам, не става така. Та се уговорих да се видя малко с Ели. После срещнах и Дана и седнахме да си говорим трите в кафето на библиотеката. По пътя май видях Eric от курса ми по Шекспир, ама нещо не можах да го позная като хората. Голям ужас. А той сигурно се стресна като ни чу толкова възбудено да си приказваме на някакъв странен език. Пък може и да не е бил той, знам ли...
Само че, както обикновено, разговорът хич не ми се отрази добре. :( Ами те Дана и Ели, като се съберат да ми противоречат или по-скоро да ме поучават, все нищо не излиза. Тъй де, осъзнавам, че не те са хората, с които трябва да говоря. После се прибрахме, че имаме много да учим. Аз уж на това щях да го посвещавам този пост. Сега са ни изпитите. Днес ни е последният reading day и от утре започват изпитите. Аз имам едно есе, което трябва да предам до петък, в което оценявам работата ни по подготовката на снощното представление и самото представление. Това мисля да не ви го пускам да го четете. :) Само че бях обещала на Puneet да му го пратя, след като го предам. Тъй де, аз си поисках неговото първа. :) Ама той снощи не си спомняше, така че сигурно мога да го прекарам и да не му го пратя. :) Ама пък искам да прочета неговото... Абе, ще видим. След това имам до 1 май да поправя едно есе, да напиша едно ново, дето още не съм сигурна за темата и да поправя 2 разказа. След това имам на 3ти изпит от две части върху Шекспир. 1ва 4аст: 2 половин-часови есета върху трагедиите (трябва да си довърша King Lear; но поне това е всичко) и 2ра 4аст: 1-часово есе върху тема по избор (от 2-3), която ще знаем предварително, ама върху всички изучавани пиеси. Да стискате палци на 3ти. :) Освен това ходя и по 5-6 часа на работа тази седмица. Мисля другата да не ходя преди четвъртък и след това в четвъртък и петък да работя, hopefully, по цял ден. Това ми е планът. В петък (4ти май) ще ходя на Spiderman 3. След това в събота (5ти май) сутринта товарим багажа за storage. И в събота вечерта си заминавам към България. Сега усещам как ще ми липсва Америка лятото. А докато съм тук ми липсва България... Няма оправия... Трябва да изпратя Angel banner-а на Kristina. Да понапазарувам... И то, май това са ми задачите докрая. Пропуснах Шекспир партито ни тази неделя в градината на професорката (у тях). Щели сме да играем някаква игра, наречена "croquet", ама и идея си нямам за какво става дума... :D
Сега да се върнем на снощната ми депресия. Прибирам се аз тъжна, тъжна от библиотеката с Дана и отивам в общата стая да мрънкам. Да, ама хората гледаха някакво комедийно шоу... И изобщо... Абе не беше моментът. И после хванах Sagar да му споделям колко съм тъжна. И така, какво ме посъветваха всички... Facebook. Да си дойдем на думата. Да съм ги била прибавила във Facebook и да съм им била пишела. Като съм била искала да сме приятели, да съм била направила аз усилието... Facebook?! Аз не вярвам в електронните комуникации. Аз не пиша във Facebook. Аз почти не използвам Facebook. И далеч не вярвам, че могат да се създадат стабилни контакти по интернет. Да ме извините! Пълна простотия! Това във Facebook с хората, които почти не познаваш, не е приятелство и няма изгледи да стане. Както и да е. След като толкова много хора толкова настоятелно ми обясняваха, че това е начинът да си имаш приятели в Америка, аз реших да потърся хората от курса по acting във Facebook. И знаете ли какво се оказа? Ами те тези, които ми трябват, даже нямат Facebook! Ами за какво им е наистина? Не е това мястото да търсиш приятели! Може би зависи от това за какви приятели става дума и какво искаш от тях. Абе не се вързвам с което и да било общество! Все така става. Ама често казано се радвам, че сладки деца като Sukriti, даже нямат Facebook. Има си e-mail-и, телефони, адреси. Ако наистина държим на връзката помежду си, това е начинът да я поддържаме. Защо по дяволите ти е приятелство за показ? Ами на мен не ми трябва. Който иска такова нещо, да си му се радва. То Facebook, MySpace, че даже и блоговете по принцип, ама той моят си е със специална насоченост (не само моят). А между другото, навсякъде имам account-и. Ами така е с моето фигуристче. Като се натресе във MySpace и аз трябваше да се запиша, че каквито го пише... Просто не е за изпускане! :) Та в MySpace имам 3ма приятели: Johnny, Tanith и Ben. :D Открих някои неща за себе в Америка. Абе аз и преди ги знаех, ама не бяха толкова силно изявени. Не знам. Мразя безличното общуване. Определено предпочитам липсата на общуване пред него. То дето ще се целуваш 2 седмици с някой и почти нищо няма да знаеш за него, докато накрая не му се скараш, че даже не сте приятели, че поне на последните репетиции да ви е забавно. ;) Ами така де! Няма аз да им играя по свирката! И другото нещо, което мразя, са тълпите. Ужас! Страшно ме подтискат. Аз, представяте ли си, аз, една дума не мога да кажа. Просто не мога да бъда себе си в тълпа и това си му е. Някак си пак те измъква от сферата на личното... Ами искам пък лични, топло взаимоотношения! Абе аз бях ли екстремист, като заминавах... Май ще се върна още по-голям екстремист. Животът ми действа обратно на очакванията. Само да не се урочасам! :) Поне "феминистка" не съм вече. :) Поне според себе си... Тия мъжкарански неща не са за мен. :) Та днес във Facebook, вместо да добавя някого, изтрих всички, които всъщност не познавам, от списъка ми с приятели. Стига простотии! :)
Снощи обаче беше засегната и още една зверски неприятна тема. Ами аз обикновено като съм нещастна не съм 100 % сигурна защо съм нещастна в 100 % от случаите. Така че снощи, знаете си, не беше само класът. Ами какво щеше да стане сега с мен и Puneet. Ние почти успяхме да станем приятели даже и от моя гледна точка, което е много. Пък аз толкова искам да си имам приятели и тук! И не знам. Искаше ми се да вярвам, че ще останем приятели, а някакси не ми се вързваше. :( Тъжно, нали? Но и това не е всичко. Sagar, нали познава Puneet, и ми тръсна нещо как не можело да сме приятели с него, защото всички го харесвали и искали да му бъдат приятели, пък той не бил приятел на никого чак толкова, защото винаги имало с кого да бъде, да прави нещо и прочее. Абе каква беше тая простотия?! Той Sagar вярно не твърди, че го познава много. Определено го познава по-малко от мен. Ама познайте? Ами вързах се! И съвсем вече се депресирах! Ама чакай малко, Америка на била филм! Ами че кой жив човек има такова чувство за превъзходство или пък е толкова уверен, че е обожаван и какво ли не... Пълни глупости! Това си е чисто и просто извадено от тийнеджърски американски филм. Странична гледна точка. Т.е. резултат на повърхностно наблюдение отстрани, което не дава никаква информация за чувствата на обекта на наблюдение. Все едно това, че аз съм била много високомерна. Да бе! Не и на личностно ниво. Както и да е. Идеята ми беше, че се вързах и че даже се разстроих абсолютно неоснователно. Ей така като стане и все едно забравям всичко, което знам за даден човек, и си го замествам в представите си с нечие възприемане за него. Тъпо, знам. Какво беше това идиотско "popularity thing"? Първият ми въпрос във връзка с това: Ама той да не ходи по купони? :D Е не, просто трепя! Както и да е. Да продължа с историята, че се въртя на едно място от 1 час вече. Ами нищо не ми помогна. И прибягнах към изпитаното ми най-ефикасно лекарство на душевни терзания. Реших да пиша на обекта... Та начатках му някакво зверски идиотско късичко e-mail-че. Писах, че съм депресирана, че може да не видя хората от класа отново, че все пак накрая е успял да поправи нещата, защото аз нали му мрънках през цялото време. И завърших със зверски идиотския въпрос какво става сега (дали си оставаме/ще бъдем приятели или ще се върнем към/ще си останем познати; абе знам, може и той нищо да не е разбрал :D). Ами може ли да питам такива неща? Леко безмозъчна... :D Какво да се прави... Ама нещо друго се случи. Само изпращам аз e-mail-а и си се озовавам в Inbox-а и познайте. Току що съм получила e-mail от Puneet. Страшни сме просто! Гладайте само какъв синхрон сме постигнали с тия репетиции! :D Та човекът беше зверски мил и ми беше написал, че съм играла страхотно и такива неща. Абе сладко дете. :) След това ми отговори и на моите глупости... Които не бяха само глупости, защото все пак заглавието беше "Thanks! :)" и беше сериозно. О, btw, той ми беше писал и че знае, че понякога е трудно да се работи с него. Абе зверски "nice". Ето нещо, което американчетата могат да бъдат! Някои дори повече от останалите. :) Та във второто e-mail-че пишеше, че смята, че сме се представили добре, ама му е малко blur и не е сигурен конкретно кое е било добре и кое - не (защото аз го бях питала). Тръсна ми някаква негова житейска философия да не страдам за групата, ами да се радвам на факта, че аз съм се забавлявала в курса. И писа, че в понеделник определено ще ходим да говорим с Jim. Абе "definitely" си е отворено за интерпретации при положение, че само отговорът на един от въпросите ми липсваше, а аз не го бях питала за понеделник. Но както и да е. Това дете при всички положения е супер мило и сладко и много се стара да ми угоди, пък колко му се карах... :D Идеята ми е, че може би наистина няма да има неща, които да ни съберат в бъдеще на каквото и да било ниво... Може би... Кой знае... При всички положения обаче се забавлявахме и се радвам, че поне малко станахме приятели. Никой не знае какво ще ни донесе утре. Но защо да разваляме вчера с такива глупости?! Беше ми приятно, Puneet, и до нови срещи. :) Но няма да са във Facebook. :) А аз оттук нататък ще се старая да се държа естествено. Стига с тая култура, дето не съм я познавала и щели да ме помислят за луда. Ами аз по принцип не го крия! :D Дано философската ми вяра във взаимността да ме води по правилните пътища на трънливия живот! Макар че, да, в случая не е само взаимност, ами и обстоятелства и много други неща. (Нещо важно, на мен любовта ми е забранена поради здравословни причини, не говоря и не намеквам нищо за любов, когато става дума за мен; засега любовта е част от изкуството; когато отново започна да се занимавам с любов, специално ще ви уведомя; дотогава обаче никакви грешни изводи!!!)
Та така... Объркана, изплашена, заета... През голяма част от времето щастлива... Всичко загубено и всичко спечелено... Животът е странен, но си струва, нали. :)
Обичам ви, Сладури! Благодаря ви, че четете блогчето и че във всеки един момент мога да си мисля, че сте до мен поне мисловно, че има с кого да споделям. Сега ще тичкам (къде ли?) да уча! Стискайте палци за изпитите, есетата и разказите! :) Безброй целувки! И до скоро ВИЖДАНЕ! :)