Не е справедливо! Не и в този случай... Пак да стигаме до теорията, че аз не мога да бъда обичана. ;(
Така че списък с мили неща, които сме правили един за друг:
Стеф: Донесох му 2 мекички от Рилския манастир, защото нали знаете, там правят най-вкусните мекички! И когато ходихме на прословутия убийствен преход и едва вървяхме на третия ден, закусвахме на Рилския манастир. Чакахме половин час на опашка. И купихме много мекички. Аз си взех 4: 2 за мен и 2 за Бебчо, когото щях да видя по-късно същия ден в София, където горкичкото трябваше да ни чака няколко часа, защото нещо се обърка с транспорта, пък и тия градски автобуси в София... Ами той май не беше рискувал да тръгне по-късно... :)
Взех го на бала и прекарах цялата вечер с него. Не знам само къде го бях запратила, докато си говорих с Радито, ама даже ходихме да се обаждаме на сестричките му в 3:16. И го замъкнах на дансинга по някое време. :)
Избрах да му подаря чашката сърчице в знак на това колко го обичам. :)
Купих му Lue! Успях да му намеря гепардче, защото знаех, че това му е любимото животно! :)
Помъкнах го с мен на Слънчев бряг, за да понаучи малко лингвистика и да поеме подготовката на отбора и в края на лятото им дадох едно частно важно уроче на него и на Мимито... :)
Пишех му зверски скъпи SMSчета от България, докато пътуваше из Европа... Ами така е, като не знаех, че можело да му ги пращам от интернет... :) И после се утрепах да търся интернет в Естония, за да може да си говорим, докато ме няма... :)
Гушках си го, докато плачеше за мама. :)
Плаках, че може да умра в планината, защото не исках да го изоставям...
Обаждах му се всяка вечер от планината, макар че нямаше много обхват. :)
Един път му подреждахме стаята заедно. :)
Научих го да харесва фигурно пързаляне и да обича плюшковци. :)
Отидох с него на Ягодите, защото бяхме прекарали толкова малко време заедно в последно време. :)
Писах му "Честит рожден ден, сладко мое Бебче! :*" на профила си в Skype, което той реши, че е страхотен подарък. :)
Бебчо: Чака ме 2 часа пред американското посолство прав, защото нямаше къде да седне. И то под слънцето. А тогава беше зверски горещо. И наоколо имаше заведения, където можеше да седне, ама той стоя прав пред Посолството, даже и без музика, защото му паднала батерията и чакаше да изляза. :)
Вече споменах, че ме чака няколко часа май пред библиотека Св. св. Кирил и Методий в София (тук може и да бъркам нещо, ама хич ме няма с ориентацията и имената в София) след планината. :)
Даде ми адапетера си за смяна на напрежението, като заминавах към Америка. :)
Пишеше ми почти всеки ден SMSи от чужбина и веднага като се върна, дойде у нас. :)
Бършеше ми сълзичките, преди да замина и беше толкова сладко! Сякаш пръстчетата му ги попиваха! :)
Дойде с мен на бала. И даже танцува с мен. И ме остави да си го гушкам цяла вечер. :)
Дойде на тренировката ни по танци за бала. :)
Търпя парна баня като част от подготовката за бала. Беше много весело! И двамата с едни маски и той хленчи нещо. :)
Позволи ми да му помогна с избора на дрехи за бала. И носеше цветенцето, което му бях купила! :)

Научи се да обича плюшени играчки. :)
Хареса си любим фигурист. :)
Караше джета на Слънчев бряг и после аз бях с неговата тениска на връщане, като ни валя ужасният дъжд/град. :)
Даваше ми да го пръскам с моите парфюми и body спрейчета. :)
Пееше ми песнички, които обичам или понякога, които той много обича! :)
Даваше ни да го гримираме, да му скубим веждите. И аз му избръснах краката. :)
Прегръщаше ме зверски сладко всяка нощ на Слънчев бряг. И тогава беше казал, че това си е нашето гушкане. :)
Купихме диня през лятото и той я донесе до нас. :)
Целувахме се, докато си говореше с разни хора по телефона и беше супер весело, защото никой не се усеща. :)
Подари ми Млечи! :) И прие да бъде баща на Фредерик! :)
Надписа ми картичката за имения ден "от малките сладури". :)
Помагаше ми да пазарувам за партито на Brian. :)
Даваше ми да го храня. :)
Обличаше с дрехите, с които ми харесваше. Включително разкопчана бяла ризка. :)
Предпочиташе ме пред футбола. :)
Понякога пиеше или ядеше странните неща, които исках да опитваме. :)
Беше на диета. :)
Обади се половин час, след като си бях простигнала в Стара Загора зимата, за да ме види. :)
Даде всичките си коледни пари за подаръка ми за Коледа, който е много сладък и даже в момента си го нося. :)
Позволи ми да го завия в Ловеч и гушна Фредерик да спинкат. :)
Поиска си целувка за лека нощ във Враца. :)
Разказваше ни приказка във Враца. :)
Казваше много сладко "Стеф". :)
Носеше сладка на Мимито и й даваше пари, докато бях в Америка. :)
Поне прочете какво се случва в Дон Кихот, след като толкова му я хвалех. :)
Беше ми обещал прегръдка в Ловеч... тъй де, не остана само обещание. :)
Не отиде на почивка с вуйчо си, за да прекара повече време с мен лятото. :)
Ходеше с мен по магазините. :)
Издейства си по-късен вечерен час, за да бъдем по-дълго заедно. :)
И още хиляди дребни и по-едри неща, които и двамата сме правили един за друг. Но ми е по-лесно да си припомня неговите... :)
И тук е момента да отбележа, че не сме били само мили един към друг и това всички го знаят. Как се гонехме из целият град и си крещяхме и т.н. Или по-скоро аз му крещях. :)
Но защо, защо да не мога да бъда обичана? Просто се мъчех и да се грижа за него. Нали затова му бях кака и учителка... А и той не каза нито дума. Понякога ми е толкова гадно, че не съумявам да чета мислите на хората... Обичах го толкова много! И си мислех, че и той ме обича по същия начин и че няма да позволим на всичко да свърши така.
По някакъв странен начин съм склонна да поемам вината за големите неща в живота си. Толкова се виних за страданието на Милко, защото аз не се бях усетила, че трябва да му заявя категорично, че няма как да се влюбя в него. И сега не знам какво да мисля за Беби. Трябваше да знам, че историята с връзката ще свърши зле! Но как?! Знам, че съм тъпа, но кой пък никога не прави грешки?! Както и да е...
Нещата, които изброих са нещата, които определено искам да запомня и да виждам, когато гледам назад към красивото минало на една приказка, която бяхме нарекли миг-безвремие. :) Бебчо ще ми липсва! И дано да не е истина това, че не мога да бъда обичана!
Лека нощ! :)