Той обичаше Aerosmith и не можеше да танцува. Един от малкото хора, за които музиката наистина значеше нещо, когато я слушаше със затворени очи, далеч от всичко и всички...
Гледах DVD-то от бала. Толкова го обичах!!! Неописуемо много! Вероятно повече, отколкото съм обичала някого в живота си! Две сладки невинни очи, които ме гледаха изплашено. Онова малко бонбонче, което трябваше да завлека до дансинга... Което бягаше от Ради, докато танцуваха заедно и замалко щял да я изпусне на три пъти. Онова топличко мъниче в ръцете ми. Онова невероятно бебче, което знаеше, че му правя фасони, но ме оставаше да се държа както си искам с него, защото ме обичаше и знаеше колко много го обичам. Колко много го обичам! Не е честно!!! Не можеш да ми го отнемеш, живот! Не ми го взимай! Не ми го взимай! ;(
После се скарахме и само няколко дни по-късно бях изхвърлена от живота му, възможно най-далеч... И после призовах всички природни сили и божества да ми го върнат. Но явно обърках нещо. Не искам Антон! Искам си Бебето! Искам невинното, добро същество, което ме гледаше нежно на бала и ме прегръщаше в студа на двора на Terra Dance! Толкова е трудно да опиша кое точно искам от него, защото то се криеше във всеки поглед, във всяка прегръдка..., в начина, по който ме слушаше и ме оставяше да се грижа за него, да го гушкам, да го храня... В начина, по който беше мой и аз бях негова, в начина, по който ме караше да зарязвам всичко друго заради него... Защото той си беше моето най-важно Мъниче, което обеща да не ме наранява и да не ме изоставя... Но аз не бях дете, когато обещахме. Не съм се готвела за възможността всичко да свърши. Трябваше да продължи вечно. Аз и Беби...
От връзката исках само да не ме предава, от приятелството - да не ме изоставя. Наруши и двете... :D (пак през много сълзи)
За всички, които ще ме упрекнат, признавам, не трябваше да има връзка. Ама кой ти разбира толкова от чувства. Все пак съм само на 19. Пък и да нямаше, той пак щеше да ме предаде по отношение на връзките, като щеше да ме зарязва/пренебрегва заради някое момиче, за което не му пука особено само защото вярва, че трябва да има връзка на неговата възраст, независимо с кого. Може би подсъзнателно просто съм искала да го предпазя от влиянието на комформизма, като се съгласих да имам връзка с него. Нели каза "контрол" тогава и аз знаех, че е права донякъде... Това е една от причините. Другата е по-лоша. Ама да кажем, че това е изповед... Самата връзка... Хиляди пъти се опитах да му кажа, че ми е гадно, защото реално го използвам... Никога не споменах думата "използвам" май. Но се опитвах да го кажа хиляди пъти, да му го намекна, да го предпазя... Като естествено използвах като оправдание пред себе си факта, че той започна... И че искаше. И после си обещах, че това е нещо специално. Че тази връзка си е само негова. Че ще бъда негова, докато някой от нас не се влюби. Дори не знам дали бих си позволила да се влюбя, но това нямаше значение... Не можех да го нараня, нямаше да го изоставя. Щях да направя всичко възможно връзката да му харесва... За да не съм виновна... Човешкият мозък е такъв абсурд... Или може би морал в случая... Аз съм странна, знам. И честито, Италианец, аз съм уличница, макар че ти използва курва, което вече не е вярно.
Голата истина...
Но обичах това дете... до безумие! И направих толкова грешки, които можех да замажа с любов... Но последният път нямах шанс. Защото имам и една друга характеристика и тя е, че не мога да простя, без да разбирам. А после се натрупаха прекалено много предателства, прекалено много сълзи, обвинения и самота сред тъмнината, защото нямаше никакви обяснения. Защото всичко, което обичах в него, предаността, обичта, подкрепата му... всичко се беше изпарило. Ама не се случват такива неща! Не може да е възможно... ;(
Моята страна на нещата... :D (този път не знам какъв е, ама определено не е щастлив... може би тъжен смях...) Няма негова. Той е дете, от което май поисках нещо повече, отколкото беше способен да ми даде на тази възраст. Съзнателни решения... :D (по-тъжен) Повярвах, че ги е взел, когато обеща винаги да е до мен!
О, толкова обичах това дете! Толкова много... ;(
No comments:
Post a Comment