Пубертет и мелодрама... Кой би предположил, че са такава експлозивна комбинация? :D

Е, не вече сериозно съм ядосана! Ама какво е това безобразие! Кривих го, суках го и в крайна сметка се оказа, че първият ми инстинкт е бил правилен! ААААААААААА! Ще одуша някого! Ох, ела ми тъпо, безобразно шумно, дебело, мразещо светлината чудовище! :D Ама сериозно, как пак успях да предам такава сериозност на някаква къде, къде по-очевидна в импликациите си ситуация?
Значи тъй! Къде е съществото, което определя фазите на индивидуалното (не помня термина :( ) човешко развитие, че искам много сериозно да си поговоря с него! Кой е простакът, който насади пубертета! И защо, по дяволите, никой мой приятел не учи в Америка, за да не се чувствам толкова сама и изоставена!
И сега какво да правя? То е ясно, че не мога да разговарям с него, при положение, че той е във възраст, в която очевидно не може да мисли. Изключение от правилото! Трънки! Мъже! ААААААААААААААА! Ами не може пък сестринското-родителските ми чувства да станат жертва на някаква си идотска възраст и нейното злокобно влияние! Веднага някой да го направи гей! :) Така има по-голяма вероятност да се разберем някой ден, като малко порастне. :D ХХХХХ!
Оф, айде карай. То беше като нерешима задача, ама това, че е нерешима, не значи, че няма какво да научиш, докато си блъскаш главата над нея. Добрите сили ще ми го пратят да си го тормозя още една година тук! :) Thank you, thank you, thank you! :)))
Може и нищо да не излезе... Кой знае... Абе да се съсредоточим над вярата в доброто! :)
Добро Стеф! :D Побъркана мелодраматичка такава! :D
Целувки на всички! И ако някой прочете всичко, да знаете, че много ви обичам за това! :)))
До много скоро! ;)