От борба през смърт до тъжната истина

Тъй и тъй съм почнала да пиша...
Не разбирам защо мъжете не умеят да се борят. Как иначе да си дадеш сметка какво искат наистина, при положение, че не биха се замислили да анализират желанията си... Тогава ги подлагаш на изпитания и вярваш, че ако наистина те обичат, ще се усетят и ще се борят за теб, че не биха ти позволили да си отидеш... Ама те не могат и да се борят. ;( Тая като си отива, има толкова други. Къде ще си напрягат мозъка да се чудят как да си я върнат? По филмите в такива ситуации мъжете може и да се объркат за малко, но после се усещат какви идиоти са били и как не могат да живеят без жената, която толкова обичат. Аз все говоря за любов, а хиляди пъти подчертах, че не става дума за това. Само че чувството, за което става дума е също толкова силно, така че, използвайки любовта, просто правя нещата по-понятни.
Просто не знам... Никога досега не ми се е налаго да разбера безпричинната трансформация на човек.
Изобщо не го разбирам тоя свят! Омразата, расизма, обвиненията, безчувствеността... Особено безчувствеността! Трябваше никой да не може да устои на силата на чувствата! Трябваше да има нещо истинско и красиво! Трябваше да има смисъл! А то какво се оказва? Днес се доверяваме изцяло на ония, които ще ми предадат утре. Защото за всички всичко е просто игра, в която искат да спечелят на всяка цена. И тъй като не могат да чувстват няма какво да ги спре да се радват на триумфа си.
Дори и в блога си не мога да пиша какво чувствам, защото на всички им става скучно или се депресират или не знам си още какво. И ако не ги манипулираш с писането на интересни за тях неща, никой не би седнал да чете. А имам нужда от помощ и вече изобщо не знам какво да правя. Не искам да живея! Нищо хубаво никога няма да ми се случи! Но цял живот всички ми повтарят колко би било тъпо да се самоубия. Но да погледнем нещата така, мамо, смърт или доживотна присъда? Искаш да страдам цял живот? :D
Знам, че има само едно обяснение и то е, че той е тъпо пубертетче, което се държи нормално за възрастта си. Но какво ме топли това? Аз си нямам Бебе, когато се нуждая от него. И вече сериозно издивявам! Няма правилно решение, което да мога да взема. А ако продължа да плача, сериозно скоро ще трябва да мина на кремове за бръчки и за премахване на торбичките под очите! Просто съм мега бясна! Депресирана, апатична и побъркана! Защо се захванах с деца преди пубертета им. Хич не съм толерантна към подрастващи. Трябваше да го знам! Оффф, а толкова го обичах! Всъщност онова дете от миналото още толкова го обичам!