Кошмар

А какво би станало, ако никога не се събудим... ;( Дори и в най-ужасните ми кошмари нещата не са толкова заплетени и аз не съм толкова безсилна да се боря против тях! И само като си помисля, че се мъчих да се събудя много отдавна, когато нищо не беше добило такива грандиозни измерения на обърканост. Това, което ми се случва в момента определено е фатална грешка в програмата. Когато се върна в България за лятото, ще бъда 10тина години по-стара, сбръчкана и по-всяка вероятност луда или в някаква маниакална депресия. Искате ли да залагаме? Все някой ще спечели. :D
Та мислех си днес как в книгите много често казват как някой герой се бил застарил с години само за една нощ. И тогава всички вярват, че той/тя има сериозни проблеми. И после се замислих, че тези герои винаги са по-възрастни от мен. Но всъщност не им се случват по-лоши неща от онези, които се случват на мен. Само че на тях всички им вярват, че много страдат, а мен никой не ме взима насериозно.
ТОЛКОВА ЛИ НИКОЙ НЕ РАЗБРА, ЧЕ ИСКАМ ДА ЗНАМ КАКВО СТАНА?! САМО ТОВА! КОЙ, КЪДЕ, КАКВО СГРЕШИ, ЗАЩО... ЗАЩОТО ИНАЧЕ НАИСТИНА Е КОШМАР, В КОЙТО СЕ СЛУЧВАТ ЛОШИ НЕЩА, ПРОСТО ЗА ДА ГИ ИМА! И нищо не мога да направя, за да го спра. Искам най-после да се събудя бодра, отпочинала, без сенки под очите, с усмивка на лице и без потисната болка вътре в себе си! Искам да живея! Не искам повече да бъда част от този кошмар!