Рожденият ден на татко

Май е време за едно кратко blog entry, което вероятно никой няма да прочете...
Днес беше рождения ден на татко. Става на 46. Не че се заяждам, просто се замислих и после се сетих, че не бях направила същото изчисление за мама на 17 септември. Та днес прекарах по-голямата част на деня на масата вкъщи с роднините, семейството и Чико (моят малък сладък племенник: зайче :) )! В по-голямата си част не беше лошо. Поговорихме си. По някое време на всички им писна да ми обръщат внимание и реших да си избирам курсове за следващия семестър. Засега планът ми е да взема един Fiction Writing Workshop пак, една биология, една литература и вероятно Италианско ренесансово изкуство. Може да има и още един курс. Въведение в изкуството примерно. Мога да взема рицарската литература вместо тази с романите от 18ти век. Не знам още. Много зависи от списъка с Benjamin Franklin Seminars, който все още не са качили. Защото аз най-сериозно искам да ги направя 7 Benjamin Frankiln Seminars до края на образованието си и да завърша с почетен сертификат и книга от преподавател от университета. А и семинарите са много весели и дълбоки! :) Това за Benjamin Franklin Scholars... Страшно се гордея, че ме избраха за една от тях! И съм им страшно благодарна също! Бяха толкова ужасно мили! :)
Така че ще видим... Но поне съм направила първите крачки към избора на предметите. А и сега гледам да fulfill-вам requirements най-после. Все пак не е зле да имам предвид и факта, че ще трябва да се дипломирам по някое време и, ако не съм взела необхоидимите курсове, няма как да го направя. Все пак продължавам да смятам, че изборът на предмети е една от най-интересните и отговорни части на образованието ни тук. Аз и не оставям много работа на моята advisor-ка. Проверявам всичко, за което се сетя сама. Оценки на преподавателите, описания на курсовете, време, сгради... Изобщо давам всичко от себе си. Обичам толкова enagaging activities! :)
Преди да се заприказвам с наште днес, си говорих с Димитър. Винаги приятно изживяване... :) Той е чудесно дете и наистина му стискам палци да постигне много! И най-важното да разбере какво точно иска... Не се и съмнявам, че нататък ще се справи.
Много е странно как внимавам какво пиша в този blog. Не искам да обиждам или притеснявам никого с писанията си. Но може би така и трябва да бъде. Да сме conscious по отношение на това, което говорим или правим in regard to the people concerned in any way. Защо пиша на английски? Може би, защото ми писна да се старая. Или може би, защото сключих сделка със себе си да пиша нещата на езика, на който ми идват вместо да заобикалям това, което искам да кажа. Пък и пиша за себе си. Дори не знам дали някой някога, ще прочете писанието ми. Няма насоченост специално към мама и не се опитвам да убедя Нелито, че не съм се поамериканчила... Не съм, Нели, просто така се получава с езиците. Според мен това е по-скоро възползване от пълната им мощ на експресия. Защото колко често думите са еквивалентни с онова, което искаме да кажем... Как беше името на онзи философ, който отричаше способността на думите да изразят най-съкровените ни и дълбоки мисли?
Вчера гледах Babel. Не съм особено впечатлена. Честно казано не съм и очаквала да бъда. Станимир ми го рекламира и каза, че направо приличал на европейско кино. Европейско кино? Какво е това? Аз почти не съм гледала неамерикански филми, а и, колкото съм гледала, не са ми харесали. Та не му възлагах големи надежди. Но естествено исках да го видя. И е просто абсурдно кой момент ме впечатли най-много. *смях през сълзи* Едно дете в началото... Просто лицето му в един момент... Не става дума за анализа. Честно казано, изобщо не ме интересува. Знам, че изводът е неприятен, но няма да го направя. Точно като неговото... Опитвам да се да изолирам миналото от настоящето и най-близкото минало и да запазя чистота му. Затова отказвам да правя изводи. Но знам, че познавам това личице. Знам кога, знам защо и знам, че носителчето му страшно ми липсва! Онова чистото и добричко ангелче от миналото, което се самоуиби за мен. Колко наивна трябва да бъда, че да си мисля, че някой би играл моята игра до край. *смях през повече сълзи* Пък и е странно да вярваш, че някой наистина си вярва, че е твоето малко братче, за което се грижиш, особено given нашите взаимоотношения. Трябва да спра да говоря за това, преди да съм посегнала на миналото. Защото после пак ще реша, че съм била несправедлива и ще се опитам да възстановя баланса, знам ли как...
Просто да, липсва ми! Безкрайно много! ;( (без смях)
И така... Ако не ме болеше главата, щях да мога поне да се самопохваля, че съм излязла от ямата. Е, определено съм по-добре! Гадно е да знаеш, че на хората всъщност никога не им е пукало и че всичко е било моментна самозаблуда за тях. Но не, няма да развалям спомена. Това не помога...
Перфектният момент да ходиш на фитнес. Ваканцията... Даже не знам дали работи. Може да е затворено. Почти си признах, че нямам намерение да ходя. Може би би ми дошло добре. Но даже нямам анцуг. И да се старая толкова за нещо, което по всяка вероятност няма да ми е от особена полза... Не знам... Вероятно няма да мога да се накарам. Да оставим нещата с фитнеса за догодина... :D Но има малка надежда... ;)
Ах, сега се сетих, че днес си играх с пумпалчетата. :))) На супер малка територия. Само ми падат от бюрото! :D Ех, какво щяхме да правим без малките неща, които обичаме! :)