Оф, както и да го въртим, фактът е, че загубих приятел, когото обожавах в продължение на повече от 2 години. Сърцето ми е разбито. А и той каза, че аз съм виновна... Но с какво?
И ЗАЩО ЛЮБОВТА НЕ ПОБЕЖДАВА?! ЗАЩО?!
Сега може би е време да си помисля колко различно би било всичко, ако си бях в България. Ама не можех да съм там. О, толкова много неща можеха да направят ситуацията различна! Може би точно това е тъпото в цялата работа. В живота просто няма устойчиви чувства, няма нищо, което би се запазило въпреки всичко, което винаги би побеждавало. Просто няма... Всичко зависи единствено и само от обстоятелствата, настроенията, времето навън и всякакви други неконтролеруеми неща... И то не само за възникването си, ами и за оцеляването, значението, силата си. Това е толкова, толкова тъжно и ни прави толкова жалко безпомощни, понесени по онова течение, което някои определят като предопределена съдба... Да... Всъщност ако се разровя още малко сигурно ще се окаже, че съм в по-дълбока екзистенциална криза, отколкото бях преди известно време, когато започнах да пиша в този блог.
Добре, да направим нещо друго... В десети клас май (Нели?) разсъждавах по въпроса за смисъла на живота. Нели, помниш ли до какъв извод стигнах тогава? Щастието! Не беше любовта, беше щастието. О, как мразя да забравям такива неща! Но беше щастието. И съм сигурна, че моят Ангел си спомня много повече за теорията ми от мен. Но, да, бях решила, че смисълът на живота е в това да намерим начин да бъдем щастливи. :)
Супер, назначавам си терапия! Другата седмица ще бъда щастлива, всеки ден, във всеки един момент! Ще си намирам мънички причини да бъда щастлива. После в неделя ще си избера друго настроение и ще си следвам него и така... Докато преодолея болката от ударите на живота. :)
А колкото до Бебчо, той наистина просто не знае какво иска и чувства. А аз го обърквам още повече с вечните си въпроси-призиви за духовни търсения. Ще му се всичко да е просто, а моето присъствие го усложнява. И сега ме мрази! Така че няма нищо повече, което да мога да направя за него. Пък и от някои гледни точки нищо не е чак толкова зле. Малкото е живо и здраво и си расте и даже започнало да се държи малко по-добре с хората около себе си. Това е хубаво. А и с тоя негов късмет, вярвам, че всичко с него ще е наред. Е, вярно никога няма да ме гушне отново, но сигурно в живота има и по-важни неща. Той е добро дете! Макар и вече да не е моето добро дете. Всичко ще бъде наред.
А аз ще се справя. Още много сълзи ме чакат. Трябва да съм готова да ги посрещна! Но за следващата седмица - щастие! :)
Успех на всички и до нови срещи! :*
И ЗАЩО ЛЮБОВТА НЕ ПОБЕЖДАВА?! ЗАЩО?!
Сега може би е време да си помисля колко различно би било всичко, ако си бях в България. Ама не можех да съм там. О, толкова много неща можеха да направят ситуацията различна! Може би точно това е тъпото в цялата работа. В живота просто няма устойчиви чувства, няма нищо, което би се запазило въпреки всичко, което винаги би побеждавало. Просто няма... Всичко зависи единствено и само от обстоятелствата, настроенията, времето навън и всякакви други неконтролеруеми неща... И то не само за възникването си, ами и за оцеляването, значението, силата си. Това е толкова, толкова тъжно и ни прави толкова жалко безпомощни, понесени по онова течение, което някои определят като предопределена съдба... Да... Всъщност ако се разровя още малко сигурно ще се окаже, че съм в по-дълбока екзистенциална криза, отколкото бях преди известно време, когато започнах да пиша в този блог.
Добре, да направим нещо друго... В десети клас май (Нели?) разсъждавах по въпроса за смисъла на живота. Нели, помниш ли до какъв извод стигнах тогава? Щастието! Не беше любовта, беше щастието. О, как мразя да забравям такива неща! Но беше щастието. И съм сигурна, че моят Ангел си спомня много повече за теорията ми от мен. Но, да, бях решила, че смисълът на живота е в това да намерим начин да бъдем щастливи. :)
Супер, назначавам си терапия! Другата седмица ще бъда щастлива, всеки ден, във всеки един момент! Ще си намирам мънички причини да бъда щастлива. После в неделя ще си избера друго настроение и ще си следвам него и така... Докато преодолея болката от ударите на живота. :)
А колкото до Бебчо, той наистина просто не знае какво иска и чувства. А аз го обърквам още повече с вечните си въпроси-призиви за духовни търсения. Ще му се всичко да е просто, а моето присъствие го усложнява. И сега ме мрази! Така че няма нищо повече, което да мога да направя за него. Пък и от някои гледни точки нищо не е чак толкова зле. Малкото е живо и здраво и си расте и даже започнало да се държи малко по-добре с хората около себе си. Това е хубаво. А и с тоя негов късмет, вярвам, че всичко с него ще е наред. Е, вярно никога няма да ме гушне отново, но сигурно в живота има и по-важни неща. Той е добро дете! Макар и вече да не е моето добро дете. Всичко ще бъде наред.
А аз ще се справя. Още много сълзи ме чакат. Трябва да съм готова да ги посрещна! Но за следващата седмица - щастие! :)
Успех на всички и до нови срещи! :*
No comments:
Post a Comment