Къде ще ни отведе съдбата, изборите, грешките и всяко едно мъничко нещо, което ни се случва. Никой от нас не знае. Но сляпо следваме пътя и се препъваме и падаме, за да станем и да продължим към мечтите, към топлата прегръдка и слънчевото утре. И там в нечии любящи ръце някой ден ще знам, че всичко си е струвало.
Безброй целувки, скъпи сладурчета и ангелчета! :*:)
До много, много скоро! (без да задълбавам за теологическото тълкование на времето... :))
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment