Прекалено много причини да те обичам и да не те обичам... Но ще се постарая да забравя

Днес приключи ерата Антон в моя живот, защото, както моят Иван каза, той не ме заслужава! Никой никога няма да разбере напълно какво имаше между, а аз вероятно никога няма да мога да си дам сметка какво стана... Но всичко свърши! Крайно време беше! Достатъчно търпях обидите и егоизма му (криворазбран според моето определение за егоизъм), жестоките обвинения, че само и единствено аз съм виновна за нещо, което той не разбира, твърдението, че не мога да бъда обичана, че не съм можела да определям кое е добро и зло според неговия светоглед, че не съм знаела границата между приятелството и любовта, между измислицата и реалността. Ами добре! Имам доказателства, имам аргументи, но на кого ли са нужни... Дали съм досадна? Да, определено! Даже накрая взех да съм досадна и на самата себе си. Аз затова реших, че не искам да уча математика. Не мога да се отказвам, от която и да е задача, преди да я реша и леко ме побъркват поради тази причина. (Пък и не мисля, че мога да бъда гениален математик. Добър - да, но гениален... съмнявам се. Това не е природният ми талант... Поне, да се надяваме, не греша, като казвам, че не е най-големият. ;)
Той каза, че го дразня... Просто го дразня, без причина, ей така... Не можело да му пиша SMSи. И какви били тия обръщения?! Аз ли се бъркам или той се отнася с мен по-зле, отколкото с момиче, с което е скъсал и тя го преследва, за да си го върне. Невероятно! И кога по-точно съм имала такъв статус в живота му?
"[6:49:03 PM] -=Kendjitsu_Endji=- says: ne be6e prosto momi4eto s koeto xodex
[6:49:27 PM] -=Kendjitsu_Endji=- says: no sled kato mi go povtori tolkova pyti zapo4vam da se zamislqm
[6:49:41 PM] -=Kendjitsu_Endji=- says: a si tolkova naxalna"
И къде била границата межди приятелството и любовта, след като и той твърдеше, че връзката няма никакво значение и можем да я прекъснем, когато решим, ако ще се караме заради нея? Откога думите се превърнаха в любов? И кога точно беше решено, че моята обич към него трябва да бъде снижена ди познанство?
О, по дяволите, някой разбира ли нещо? Защото аз нищо не чаткам! Как преминахме от: "Много те обичам, мила како! :*" през "Стисках си те така, сякаш никога няма да те пусна" и "Остави нихилиста да си се хейтва малко. То ще му дойде акъла по някое време." до "[5:42:02 PM] stefarbalova says: da namerim izhod
[5:42:03 PM] -=Kendjitsu_Endji=- says: da bydem prosto poznati
[5:42:07 PM] stefarbalova says: ne
[5:42:08 PM] -=Kendjitsu_Endji=- says: da
[5:42:14 PM] stefarbalova says: kakvo
[5:42:30 PM] -=Kendjitsu_Endji=- says: ti ne razbira6 dokyde sa granicite na priqtelstvoto[5:42:37 PM] -=Kendjitsu_Endji=- says: zatova 6te sme samo poznati
[5:42:38 PM] -=Kendjitsu_Endji=- says: tova e"
Ехааа! Големият мъж пак ми нарежда какво да правя и как да се чувствам. Сега не му се говорело, имал си бил работа, а разговорът не му действал ободряващо. Че кой те пита дали ти действа ободряващо? И това беше поне стотният път, когато се опитах да осъщества контакт с него. Ами чудно! Значи съм гадна диктаторка! Успех с разгадаването на мистерията, забулваща желанието ти да общуваш с мен, което отсега нататък ще остане незадоволено! И то не заради последния ни разговор! Имаш куп е-mail-и и history на чата, които го обясняват много по-добре от който и да е blog post. И имаш снимки и DVDита от бал, чаша и Lue, които обясняват колко е нелогично. Ти не знаеш какво чувстваш и искаш и аз не съм виновна за това! Ходи си се отнасяй така с някоя друга "бивша"!
Затова споменах Анакин и Падме в чата ни вчера. Когато тя казваше, че не може да го познае... Тогава си мислех: "О, Боже мой, същото е!" И аз не можех да повярвам, че той се отнася с мен и ми говори по начина, по който го правеше. Затова бяха трите затръшнати врати у нас и всички сълзи... Да вярваш в доброто у някого... Да, Антоне, в онова, което аз приемам за добро: в способността ти да обичаш, да чувстваш, да те е грижа, в невинността ти, в предаността, във всичко онова, което обичах у теб... Моралът на хората може и да е абсолютно измислен и все пак, можем ли да отречем дори тези изконни ценности и да вървим без ориентири през страшните полета на живота, загубени във собствената си несигурност, както си ти в момента? А и ти имаше качествата, за които си говорим. Какъв тогава ти беше проблемът? Трябваше на всяка цена да докажеш, че не си онова, което си си мислел, че аз исках да бъдеш, дори и да не е вярно, че не си? Трябваше да докажеш, че не мога да те обичам? Доста се постара, трябва да ти се признае. И успя!
КРАЙ!